2 нояб. 2014 г., 19:19  

В.Солоухин. Мы волки 

  Переводы » с русского
1596 0 3
4 мин за четене

МЫ ВОЛКИ                                            

В. Солоухин                                                        

 

Мы – волки,                                                    

и нас по сравненью с собаками мало.         

Под грохот двустволки                                  

год от году нас убывало.                               

Мы как на расстреле                                      

на землю ложились без стона.                      

Но мы уцелели,                                             

хотя и живём без закона.                    

 

Мы – волки,                                                    

нас мало, нас, можно сказать, - единицы.   

Мы те же собаки,                                             

но мы не хотели смириться.                           

 

Вам блюдо похлёбки,                                                                                       

нам проголодь в поле морозном,              

звериные тропки,                                             

сугробы в молчании звёздном.                    

 

Вас в избы пускают                                       

в январские лютые стужи,                             

а нас окружают                                                

флажки роковые всё туже.                              

 

Вы смотрите в щёлки,                                 

мы рыщем в лесу на свободе.                     

Вы в сущности – волки,                               

но вы изменили породе.                                  

 

Вы серыми были,                                             

вы смелыми были вначале.                         

Но вас прикормили,                                       

и вы в сторожей измельчали.                      

 

И льстить и служить вы                                  

за хлебную корочку рады,                              

но цепь и ошейник                                         

достойная ваша награда.                              

 

Дрожите в подклети,                                   

когда на охоту мы выйдем.                             

Всех больше на свете                                  

мы, волки, собак ненавидим.  

 

 

НИЙ ВЪЛЦИ СМЕ

Ний вълци сме,
и в сравнение с псетата малко сме
С всеки божи ден
оредяваме под пушечни залпове.

Разстреляни подло,
глухо падаме ничком безстонно,
ала пак оцеляваме
макар и с живот в беззаконност

Ний вълци сме
И малцина сме, може би сме веч - единици
ний също сме кучета,
но несмирени и волни сме скитници.

За вас е чорбицата,
а наш е гладът в тъмнината,
пътеки през преспите
звездите безмълвни, луната.

Вас пускат ви в хижите
в мразовитите хали и вихри
а нас ни заграждат
с потери и хайки ловджийски 

През цепките гледате
как бродим в гората на воля.
По същност сте вълци вий,
но с изродена порода.

Вий бяхте сиви,
и смели в началото бяхте,
но вас ви нахраниха
и тъй до слуги издребняхте.

Вий служите сляпо, 
на хлебна коричка се радвате,
синджир и нашийник –   
за вас е достойна награда

Треперете в мазетата
когато на лов се отправим
От всичко на този свят
ний, вълците – псетата мразим.

Превод: Д.Ганев                        

 

© Димитър Ганев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересен превод!
  • Всеки превод си има своите минуси и плюсове и винаги има по нещо изгубено от магията на оригинала. Що се отнася до В.Солоухин – той си е типичен казионен писател - винаги със силните на деня, но тази му творба - „Мы Волки” написана в далечната 1964год. е удар в десетката – може би случайно, а може би не чак толкоз. Ще го запомним с нея. Благодаря, Приятелю, за отзива. Д.Г.
  • Преди две години бях в Русия. Подариха ми вестник и в него - Волки на В. Солоухин на първата страница. Това бил последният брой. После го закрили и спрели тиража. Така каза главният редактор. Заинтригува ме и го преведох.
    Така:

    Вълци

    Ний – вълците,
    клети,
    сме малко,
    в сравнение с псетата кротки.
    Отекват чифтета
    и зима след зима
    ни тровят.

    В стрелбище сме сякаш
    мишена, лежаща безстонно.
    Но живи сме — в сянка,
    завинаги вън от закона.

    Ний, вълците, шепа сме —
    изчезващи, тъй се говори.
    И ние сме псета. Е,
    да, ама все непокорни.

    Вас хранят в копАнка,
    а ние в студ гладни се лутаме
    по друмища в мрака
    из преспи, смълчани подлунно.

    Вас пущат ви в изби
    в студа януарски понякога,
    а нас ни притискат
    фалангите ловни по-яко.

    През процепи виждате —
    как вием в гората свободни.
    Вий вълци предишни сте,
    но вече сте друга порода.

    А бяхте и сиви,
    и смели в началото бяхте.
    Храната стопи ви
    в стражари, съвсем издребняхте.

    Сервилно служете
    за къшейче хлебец със радост.
    Нашийник и клетка
    са ваш'та достойна награда.

    От страх треперете,
    когато на лов се отправим!
    Най-много към псето
    вълкът е изпълнен с ненавист.
Предложения
: ??:??