28 июн. 2021 г., 21:20

Зачеване без срок - разказ от А. Вербников 

  Переводы » Проза, с русского
997 0 0
81 мин за четене

Зачеване без срок

Памяти Сергея Курехина

 

Много красива, тънка, но "комплицирана", отдавна самотна градска жена в своя изискано-прост, полутъмен апартамент лежи по гръб, някакси медицински-сковано на разтуреното легло, и вкарва в своето "болно" - както тя смята - лоно нежно-твърда, белоснежно-алена, млада, поразително фаллическа мухоморка гъба. Мухоморката ѝ бе неотдавна "изписана" като сигурно средство от вагинит и възпаление на придатъците, от една "народная лечителка" - обикновена бабичка, извикана в града от един целителски кооператив.

Очите на "самолекуващата се" са затворени, и тя не знае - дали от срам, или за да види по-добре, как тя, едва преди два часа, по пътя от работата за вкъщи, в самия център на града, срещу пощата (от където отдавна не получаваше писма), купи от едно мъжле, застанало в реда от сергии, тази и още пет точно такива гъби, разположени върху дървена щайга от вино.

Тя, усилвайки движението вътре в себе си, навлиза изцяло в спомена за тази сцена и, накрая, вижда; вижда, как накланяйки се да  подаде парите и да вземе гъбите, поглежда в страни с прекрасните си "интелигентни" очи, вижда как завъртва настрани своя красив профил, но успява да хване с края на едното око как я гледа мъжлето-продавач-пияница с антерията, а с другото - обхваща панорамата на една много голяма отсечка от улицата както би я видял кон, който бяга със силен тръс. Не успява тя да помисли за конския тръс, как конят - неизвестно откъде само преди миг явил се изведнъж се превръща в рис, скачащ по клоните в боровата, пронизана от лъчите на залеза гора; и пак след миг вижда отгоре с рисовия, невероятен и невероятно остър поглед себе си, лежаща на тревата на поляната, разтворила крака и приемаща в себе си немислимо, неистово дивия, брадат, с рамене и буйна гривеста коса на главата, която е отдалечена някъде в короните, и засланя слънцето, някого, Горския Цар, може би.

 

Но тя е също и женски рис. Женската рис също понякога се съединява с Горския Цар, по-точно Той идва при нея - и сега пред нейните рисови очи Той ѝ изневерява с човешката жена, тази пришелка в Гората. Ревността на рисихата закипява в нея, тя издига нагоре върховете на ушите, бозайните ѝ зърна щръкват, очите ѝ избухват с кехлибарена ярост. Диво, бесшумно се движи тя, и се взира надолу към Горския Цар – иска да скочи на него Самия откъм гърба! - и в този миг, когато нейните извадени вече ястребинови, телескопически нокти почти се впиват в Неговите рамене, раменете изчезват и, "падайки", тя се впива в жената. Техните писъци и ревове се сливат, взрив, светкавица - и край.

Изминава се неизвестно колко и какво време. Жената си идва на себе си, оглежда следите от нокти, човешки и рисови? - на дясното си рамо ги вижда, духа върху тях, става от леглото, слага мухоморката върху антрацитно пробляскващата игла на видеомагнетофона, наметва дългото си до пода наметало-мрежа, с ресници по краищата (подарено някога от този, който отдавна не е на земята), увива се с него, прави две леки боси крачки и застава пред прозореца. През широкия процеп между щорите, от своето, както изглежда - и както се чувства, толкова красиво лице гледа ту навън през стъклото, ту на своето отражение в стъклото. В главата ѝ няма нито една мисъл, а вътре в нея е водовъртеж от огън и светлина, която изхожда от-, или – което е все едно е устремена с острието си в пулсиращото лоно. Ръката се натъква на оставеното на рамката на прозореца дистанционно на уредбата. Дистанционното, тазиълшебна тояжка" от страната на Изгряващото Слънце, извикваща към живот звука и слуха, издига ръка, протяга я, и я насочва където трябва - в посока на блестящо златистия циферблат, и от лазерния диск, се издава звук, който запълва веднага цялата стая, цялото пространство с оргазмена фуга. "Бах! Бах!"

 

Жената рязко се обръща, все едно иска да види, кой беше внезапно влязъл, кой заявява своето присъствие. "Ами че това е  Бах!" - възкликва накрая тя, на глас и с невероятен за самата себе си екстаз.

Погледът ѝ пада - тоест полита заедно със сърцето и утробата - върху бяло-червената гъба, намираща се на "апаратурата" така, че шапката му е увиснала - как не е паднала от звука?! - и блести дали от собственната си напрегнатост, еластичност, и сила, от готовността да пробива почвата и да се устремява към светлината, или пък от още не изсъхналите сокове на нейната собствена съкровищница. Тоест и от едното и от другото заедно да се отличи е невъзможно. Колко време се е минало все пак?

 

Бах продължава да присъства, запълвайки, изглежда, всичко. Жената се спуска на колене - тя не знае каква е тази сила, чия е - не може да разбере, и не иска. Лицето ѝ се оказва  срещу главичката на гъбата. Тя взема гъбата и я слага в устата.

След миг забравя за себе си отново се намира неизвестно в какво място. Бушува, ръмжи - както отдавна не ѝ се е случвало нещо такова "по човешки"! И защо, пита се? Коя е причината? Тя забравя спомня си, че той – не е човек, и впива зъби в едновременно твърдата и мека гъба; и, след като разбира накрая, че тук и сега това е възможно, не е забранено я изяжда цялата.

 

След час ѝ се гади. Уверена е, че това е токсикоз, бременност. Бързо минават, струва ѝ се, месеци. Тя през цялото време вижда златистия плод, гледайки вътре в себе си с някакво неописуемо зрение. Момиче е - Червена шапчица. Тя я вижда толкова ясно.

И ето, накрая, тя е, няма как. Така е.

Да, така е, така е.

 

***

 

Медицинска справка: Влиянието върху психиката на интравагинално използване на Червената мухоморка (Amanita Muscaria) засега е изучено слабо. Гинекологическият целебен аспект е доказан от науката, а що се отнася до психоактивността, то, възможно е, микрофлората на влагалището и матката да способстват за много бърза асимилация и достигане в мозъка на халлюциногените на Червената мухоморка.

 

14.08.1996

Екатеринбург

 

Оригинален текст

 

Несрочное зачатие

 

Памяти Сергея Курехина

 

Очень красивая, тонкая, но "сложная", давно одинокая городская женщина в своей изысканно-простой, полузашторенной квартире лежит, раскинувшись несколько медицински-сковано на разобранной постели, и вводит в свое "больное" - как она считает - лоно нежно-твердый, белоснежно-алый, молодой, поразительно фаллический мухомор. Его накануне "прописала" ей как верное средство от вагинита и воспаления придатков одна "народная целительница" - обыкновенная б а б к а, перетянутая в город современным целительским кооперативом.

Глаза "самоврачующейся" закрыты, и она не знает - то ли от стыда, то ли для того, чтобы лучше видеть, как она, всего пару часов тому назад, по дороге с работы, прямо в центре города, против почтамта ( где уже давно перестала спрашивать письма "до востребования"), купила у мужичонки из торгового ряда на дощатых винных ящиках этот самый и еще пять таких же грибов.

Она, усиливая движения внутри себя, уходит целиком в воспоминание той сцены и, наконец, она видит; она видит, как сама, наклоняясь подать деньги и взять грибы, косит в сторону своими прекрасными "интеллигентными" глазами, как отворачивает свой интереснейший профиль, но успевает при этом ухватить краем одного глаза то, как смотрит на нее мужичонка-продавец-пьянчуга-фуфаечник, а другим - охватывает панораму очень большого отрезка улицы - будто это видит лошадь, несущаяся крупной рысью. Не успевает она подумать о лошадиной рыси, как лошадь - сама невесть откуда миг назад возникшая - "на глазах" превращается в рысь, скачущую по веткам в сосновом, пронизанном лучами заката лесу; и еще миг спустя видит сверху рысьим, невероятным и невероятно острым зрением себя, лежащую на траве поляны, раскинувшую ноги и принимающую в себя немыслимого, неистового, дико бородатого, плечами и гривой волос теряющегося где-то в кронах, головой затмевающего солнце кого-то, Лесного Царя, может быть.

Но она - и рысь тоже. Она тоже иногда знает Лесного Царя, вернее Он дает ей себя знать - и теперь на ее рысьих глазах Он изменяет ей с человеческой женщиной, этой пришелицей в Лес. Ревность рыси вскипает в ней, вскидывая кончики ушей и сосков, глаза взрываются янтарной яростью. Она дико, бесшумно верзится вниз на Лесного Царя - на Самого, со спины! - и в тот миг, когда ее выпущенные, уже какие-то ястребиные, телескопические когти почти вонзаются в Его плечи, плечи исчезают и, "проваливаясь", она впивается в женщину. Их визги и рыки сливаются, взрыв, вспышка - и все кончено.

Проходит неизвестно сколько чего. Женщина приходит в себя женщиной, осматривает следы - ногтей, когтей? - на своем правом плече, дует на них, встает с постели, кладет мухомор на антрацитно мерцающую плаху видеомагнитофона, накидывает длинную, до пола, с кистями на концах шаль-сеть (давний-давний подарок того, кого уже давно нет на одной с ней земле) на плечи, кутается в нее, в два легких босых шага подходит к окну. Сквозь широкую щель между шторами, из своего, кажется-чувствуется столь красивого, что даже жаль, лица смотрит то на улицу за стеклом, то на свое отражение в стекле. В голове ни одной мысли, внутри - воронка огня и света, восстающая из или - все равно - устремленная острием в пульсирующее лоно. Рука натыкается на оставленный на подоконнике дистанционный пульт управления музыкальным центром. Пульт, эта "волшебная палочка" из страны Восходящего Солнца, своей страстью вызывать к жизни звук и слух, поднимает руку, вытягивает ее, направляет куда надо - в сторону мерцающего золотом цифирок слитку техники, и с лазерного диска, не устояв перед центробежной силой, срывается и заполняет сразу всю комнату, все пространство оргазмная фуга. "Бах! Бах!"

Женщина рывком оборачивается, будто хочет узреть, кто это так вошел, кто так заявил о своем присутствии. "Это же Бах!" - восклицает она наконец и вслух в невероятном для себя самой экстазе.

Взгляд ее падает - то есть обрывается вместе с сердцем и чревом - на бело-алый гриб, лежащий на "аппаратуре" так, что шляпка его свисает - как она не упала от звука?! - и блестит то ли собственной натянутостью, упругостью, силой, готовностью пробивать почву и рваться к свету, то ли еще не высохшими соками ее собственной сокровищницы. То есть тем и другим вместе - отличить невозможно. Сколько же прошло времени?

Бах все присутствует, заполняя собой, кажется, все. Женщина опускается на колени - она не знает от какой силы, от чьей - и не может разобрать, не хочет. Ее лицо оказывается вровень с головкой гриба. Она берет его в рот, в руку.

Через мгновенье она уже забывает себя - она вновь в неизвестно каком месте. Она неистовствует, рычит - как давно у нее не было ничего такого "по-человечески"! И почему, спрашивается? Что мешало? Она забывает-вспоминает, что он - не человек, и впивается в крайне плотную мякоть зубами; и, поняв-таки, что здесь и сейчас можно, невозбранно - пожирает его целиком.

Через час ее тошнит. Она уверена, что это токсикоз, беременность. Стремительно проходят, кажется, месяцы. Она все время видит золотой плод, глядя внутрь себя каким-то неописуемым зрением. Это девочка-Красная шапочка. Она ее так ясно видит.

И вот, наконец, она есть как есть. И все так и есть.

Есть, есть и есть.

 

Медицинская справка: Влияние на психику при интравагинальном использовании Красного мухомора (Amanita Muscaria) пока изучено слабо. Гинекологически целительный аспект этого наукой доказан, что же касается психоактивности, то, возможно, микрофлора влагалища и матки способствует быстрейшему усвоению и подаче в мозг собственно галлюциногенов Красного мухомора.

 

14.08.1996

Екатеринбург

 

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??