УЗНИК

Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормленный в неволе орел молодой,
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,

Клюет, и бросает, и смотрит в окно,
Как будто со мною задумал одно.
Зовет меня взглядом и криком своим
И вымолвить хочет: «Давай улетим!

Мы вольные птицы; пора, брат, пора!
Туда, где за тучей белеет гора,
Туда, где синеют морские края,
Туда, где гуляем лишь ветер... да я!...»

205

извор :

.........................................................................................................................................

Седя зад решетка в тъмница една.

Пленен и отхранван орел - младинà,

под моя прозорец крило е прострял

и кървава дажба кълве, възроптал,

кълве и захвърля, и гледа ме с жал,

и моите мисли почти разгадал,

зове ме той с поглед и сякаш мълвѝ:

„С теб, брате, да литнем! Не се противѝ!

С теб волни сме птици; дойде ни часът!

Там в облаци белва планинската твърд,

там краища морски синеят под нас,

там вятърът само гуляе...и аз!...“