Не е страшна гарата, когато,
пристигне влак на нейният перон.
И посрещне го мълчанието тясно
като призрак стар в бъхлив балтон.
Не страшна гарата тогава,
когато не пристига влак мечтан.
И непогалената, чакаща го врява
юмрук присвие в джоб съдран.
Тогава е страшна, тогава когато
по релсите изтръпнали от студ,
два влака разминават се познато
и за всеки другият остава чужд.
Когато през прозорците надничат
жадни погледи в неподправен блян,
по сърца си толкова приличат,
а в купето всеки продължава сам.
Тогава гарата след тях осъмва жива
като с очи отворени. Неопят мъртвец.
Пристигащите влакове не чува,
не вижда място, коловоз и ред.
И даже всички влакове да дойдат,
и всеки пътник да намери посрещач.
Два влака в нея, вечно ще се блъскат,
разминали се някъде по здрач.
МУЗИКА https://www.youtube.com/watch?v=7S5hGVQ6vrs