4.04.2020 г., 12:48

9 бала тишина

3.5K 6 3
00:00
01:35

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо
след залез, догорял до въглен.

 

Ще постоя. Такава тишина

приижда в мене девет бала!

И овърша сърцето ми вина  
че те обикнах на раздяла.

Дори до болка да ми залюти  
понеже всъщност си ми ничий,
ще те помоля само да простиш,
че закъснях да те обичам.

И нямам вече време да греша.
Все някой ден при теб ще вляза,
защото Господ даде ми душа,
която трябва някак да опазя.

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...