Apr 4, 2020, 12:48 PM

9 бала тишина

3.5K 6 3
00:00
01:35

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо
след залез, догорял до въглен.

 

Ще постоя. Такава тишина

приижда в мене девет бала!

И овърша сърцето ми вина  
че те обикнах на раздяла.

Дори до болка да ми залюти  
понеже всъщност си ми ничий,
ще те помоля само да простиш,
че закъснях да те обичам.

И нямам вече време да греша.
Все някой ден при теб ще вляза,
защото Господ даде ми душа,
която трябва някак да опазя.

Произведението е включено в:

9 бала тишина 🇧🇬

9 бала тишина
BGN 10.00
2.1K 1 1

Comments

Comments

Editor's choice

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Възнеслата се душа(Аудио запис на разказ) 🇧🇬

ralicapoetry

Автор на разказа: ralicapoetry Запис: ralicapoetry Музика: "The Restless Heart " ( чуждо авторско пр...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

"И ме завърта без фокус светът..." 🇧🇬

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...