31.03.2020 г., 15:02

Последната гара

4.7K 11 20
00:00
01:46

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

ПОСЛЕДНАТА ГАРА

 

Дойдох от път. Почти последна гара.

И куфар стар – с почти ненужни вещи.

Настъпила съм здраво тротоара –

останалите някой ги посрещна.

Не тръгвам. А нощта е онемяла.

Не казва нищо. Нищо и не чува.

Едно дърво от студ е оголяло.

Трепери ли... не, само ми се струва.

Дочувам сякаш стъпки зад завоя –

защото зад завоя е прикрито.

Аз знам – сега ще кажеш, че съм твоя,

че пак си скрил от твоята следите.

До тука допътувах и ще чакам.

Дори напук на идващото утро.

Отляво във гърдите ми прескача –

направо е готово да се пукне.

Ще стане лошо – някак подозирам...

но чакам. Точно както ти ми каза –

през ум не ми минава да умирам –

умра ли тук – ще има да приказват.

Дървото на последната ми гара

трепери като тайна грешна мисъл.

Аз тръгвам след последната цигара.

И... поздрав – за това, че си размислил.

 

Автор: Галена Воротинцева

Прочит: Мая Нарлиева

Музика: Franck Pourcel "Morir de Amor"

Коментари

Коментари

  • Латинка, за мен е чест...
  • Много добър прочит!
    Поздрави, Синьо цвете!
  • Аз тоже, Антоан.
    Иренко, изчервявам се, когато ме похвалят капризни слушатели.
  • Това с прочита на художествен текст, никак не е проста работа, ако някой така си го мисли. И нямам предвид самото записване, шумове, а имам предвид самия прочит да е такъв, че да въздейства. Е, ти Майче успяваш. Не ти ръкопляскам на всеки прочит, защото да не съм лудата фенка от първия ред, но определено те бива. А мога да призная, че съм доста капризна май в това отношение и много малко прочити в сайта са ми допадали. Прегръдка от мен.
  • Благодаря ти. Имаш поща...

Избор на редактора

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Лотъхел – автор Силвия Илиева (Plevel)

Мильо

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...