31 мар. 2020 г., 15:02

Последната гара 

  Аудио чтение » Чтение - поэзия
3911 11 20
00:00
01:46

© Мая Нарлиева Все права защищены

ПОСЛЕДНАТА ГАРА

 

Дойдох от път. Почти последна гара.

И куфар стар – с почти ненужни вещи.

Настъпила съм здраво тротоара –

останалите някой ги посрещна.

Не тръгвам. А нощта е онемяла.

Не казва нищо. Нищо и не чува.

Едно дърво от студ е оголяло.

Трепери ли... не, само ми се струва.

Дочувам сякаш стъпки зад завоя –

защото зад завоя е прикрито.

Аз знам – сега ще кажеш, че съм твоя,

че пак си скрил от твоята следите.

До тука допътувах и ще чакам.

Дори напук на идващото утро.

Отляво във гърдите ми прескача –

направо е готово да се пукне.

Ще стане лошо – някак подозирам...

но чакам. Точно както ти ми каза –

през ум не ми минава да умирам –

умра ли тук – ще има да приказват.

Дървото на последната ми гара

трепери като тайна грешна мисъл.

Аз тръгвам след последната цигара.

И... поздрав – за това, че си размислил.

 

Автор: Галена Воротинцева

Прочит: Мая Нарлиева

Музика: Franck Pourcel "Morir de Amor"

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Латинка, за мен е чест...
  • Много добър прочит!
    Поздрави, Синьо цвете!
  • Аз тоже, Антоан.
    Иренко, изчервявам се, когато ме похвалят капризни слушатели.
  • Това с прочита на художествен текст, никак не е проста работа, ако някой така си го мисли. И нямам предвид самото записване, шумове, а имам предвид самия прочит да е такъв, че да въздейства. Е, ти Майче успяваш. Не ти ръкопляскам на всеки прочит, защото да не съм лудата фенка от първия ред, но определено те бива. А мога да призная, че съм доста капризна май в това отношение и много малко прочити в сайта са ми допадали. Прегръдка от мен.
  • Благодаря ти. Имаш поща...
  • Благодаря, Радица. Опитвам се...
  • Хареса ми прочита. Имаш много приятен глас.
  • Благодаря ви!
    А аз след днешното прослушване имам забележки към себе си, но следващия път може би ще бъде по-сполучливо.
  • Великолепен прочит, Майче! Умееш да докосваш дълбоко...
  • Мая!!!😍
  • От мен също, Ейнджъл!
  • А не, моля те...
    Стихотворенията от класа трябва да се отбелязват.
  • Може би тук е редно да коментирам само твоят прочит, малко се отклоних във втората част, намесвайки стихотворението, за което се извинявам.
    Изпълнението ти е великолепно. Благодаря!
  • Благодаря ти, Силве! Върна ме да го прослушам отново. Знам ли, знам ли? Както и да изчета стиховете на Галена, все нещо не ми достига, все ми е малко. Тя е една от магьосниците на словото.
    Напълно е възможно да си права.
    Имам да уча! Благодаря ти, че ме замисли, а също и за топлите думи.
    Петя, радвам се, че го усещаш емоционално. Старая се да не преигравам, което пък може да звучи равно на моменти.
  • Възхита, Майче. Развиваш рецитаторските си умения. Ужасно трудно е, да се направят точните паузи, тона на възловите моменти да се улучи точно и да не се предозира тъгата, или обратно - да се прескочи, защото той гласа на душата е толкова чувствителен, че се съмнявам и актьор да може да го имитира. Но твоят глас е нежен и е много подходящ. Поздравления за постигнатото! Много е!
    Относно стихотворението, прекрасно е. Поздравления за авторката, творчеството й е въздействащо, поне на мен ужасно ми харесва. Но понеже искам да съм докрай честна, ще призная че в последния куплет едно изречение ми се струва като опровержение на всичко останало, или по точно: "Аз тръгвам след последната цигара." Може и преценката ми да не е вярна, поезията е лично усещане, просто натрупаната градация ми изчезна.
  • Хубав стих, поднесен с емоция!
  • Благодаря, Дени!
  • Чудесно, Мая!
  • Много дълго ме изкушаваше този стих...
    Имам технически въпрос ако някой може да помогне: чувам фонов шум на почти всичките си аудио прочити. Опитах с различни микрофони, в шумоизолирана среда, уви...
    Щур! Оте!
  • 💜🌠
Предложения
: ??:??