Afayaa
10 резултата
"Надежда"
Ухае въздухът на аромат духовен и надежда откровена.
Светът земен пее с глас вълшебен.
Слънчогледи заспиват под залезни лъчи,
детски глас кънти из полята. ...
Ухае въздухът на аромат духовен и надежда откровена.
Светът земен пее с глас вълшебен.
Слънчогледи заспиват под залезни лъчи,
детски глас кънти из полята. ...
516
Звездно мълчание
Тръпне небосвода необятен.
Зъзне ястреб приятен.
Тръпне вселенски въздух.
Зъзне космически дух. ...
Тръпне небосвода необятен.
Зъзне ястреб приятен.
Тръпне вселенски въздух.
Зъзне космически дух. ...
472
Тъжното момиче
Стоеше до прозореца тъжното момиче.
С коси прави като хоризонта.
Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината.
Искаше му се да обиколи света, но уви! ...
Стоеше до прозореца тъжното момиче.
С коси прави като хоризонта.
Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината.
Искаше му се да обиколи света, но уви! ...
611
Самота
Тишината смирено бяга с боси ходила
из ъглите на смирена стая.
Стаята бе потънала в
заспалите си помени. ...
Тишината смирено бяга с боси ходила
из ъглите на смирена стая.
Стаята бе потънала в
заспалите си помени. ...
578
Самодива
Седеше тя на гъба голяма горска самодива.
Свиреше на флейтата си тя от изгрев до залез и в сърцето бе красива.
Самотна тя пееше полегато, а над нея небето зелено и необятно.
Съвършена бе тя в музиката, но виждаше реалността през тясна призма многократно. ...
Седеше тя на гъба голяма горска самодива.
Свиреше на флейтата си тя от изгрев до залез и в сърцето бе красива.
Самотна тя пееше полегато, а над нея небето зелено и необятно.
Съвършена бе тя в музиката, но виждаше реалността през тясна призма многократно. ...
418
Морска нощ
Луната, смирена и очарователна тъкмо изгряваше.
Морското крайбрежие копнееше за нейните ласки.
Вълните, развълнувани, се разбиваха яростно в ронливите скали.
Луната със своята безгранична, но скромна мощ, бе превърнала всичко в сребро. ...
Луната, смирена и очарователна тъкмо изгряваше.
Морското крайбрежие копнееше за нейните ласки.
Вълните, развълнувани, се разбиваха яростно в ронливите скали.
Луната със своята безгранична, но скромна мощ, бе превърнала всичко в сребро. ...
562
Море
Ей, море!
Все така със своя солен дъх стигаш до хоризонта необятен!
Не преставаш да пленяваш сърцевината ми цяла и успяваш!
А как приказно ухаеш, море! ...
Ей, море!
Все така със своя солен дъх стигаш до хоризонта необятен!
Не преставаш да пленяваш сърцевината ми цяла и успяваш!
А как приказно ухаеш, море! ...
659
Природа
Спусна се свята нощ.
Луната събира мислите си в кош.
Вселената рисува образа си на лунно вятърно платно.
Платно по-чисто от сребро. ...
Спусна се свята нощ.
Луната събира мислите си в кош.
Вселената рисува образа си на лунно вятърно платно.
Платно по-чисто от сребро. ...
579
Полъх в душата
Оставям те, скъпа Българийо!
Потеглям аз на дълъг път към далечен земен кът.
Напускам те, родино моя, но знай!
Където и да ида, не ще забравя твоя вечен Рай! ...
Оставям те, скъпа Българийо!
Потеглям аз на дълъг път към далечен земен кът.
Напускам те, родино моя, но знай!
Където и да ида, не ще забравя твоя вечен Рай! ...
600
3
"Жарко слънце"
Грейна майско слънце жарко.
Блесна на хълма с меча си блестящ крали Марко.
Блестят зюмбюли гордо.
Орли кръстосват вселенските простори свободно. ...
Грейна майско слънце жарко.
Блесна на хълма с меча си блестящ крали Марко.
Блестят зюмбюли гордо.
Орли кръстосват вселенските простори свободно. ...
578
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
