Самота
Самота
Тишината смирено бяга с боси ходила
из ъглите на смирена стая.
Стаята бе потънала в
заспалите си помени.
Помените обагрят стените ù
в огнени изящни нюанси.
Изящност като египетска пирамида.
Тишината смирено тича с жилавите си пети
из шептящата сляпа стая.
Стая със съзнание колоритно,
излъчващо бодрост, но уви!
На покруса лъхаше то.
Покруса, родена от коварното празно очакване.
Тишината безплътно препуска с нежните си нозе
из пространството на празната стая.
Стая, жадуваща за липсващото чувство у сърцевината ù.
Всяко гнездо милее за лястовиците си.
Лястовица, отпътувала към далечни земни кътове.
Тишината пуста снове с дамските си пети
из прашната стая.
Стая, пълзяща по стеблата на здрача.
Здрач с усмивка лъжовна.
Бе пуснала дълбоки самотни корени
чак до земното ядро.
Тишината странства с избледнели стъпки
из сумрачната стая.
Стая, пътуваща мисловно из
световете на откровените униния.
Униния по – откровени от детска душа.
Потъналите в мрак и мисли корени
превръщаха всеки помен в незабравим.
Тишината бледа се скита с неопетнена душа
из наранените стайни обятия.
Стая, жадуваща за ласка човешка, грижовна.
Но уви!
Мечта утопия бе това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Кръстева Всички права запазени