akfets

9 резултата

Старото ми Аз

Ще запазя спомена за себе си, ще го съхранявам правилно в подходяща опаковка, по всички правила за съхранение, ще го извадя от сандъка прашен, избелял от времето, когато съм в компания и разговорът го изиска…
Ще се загледам замечтано и разсеяно, меланхолия, примесена с хумор, ще го разкажа весело …
...
1.2K 1

Детски спомен

Понякога имам чувството, че хората, които искат да си имат второ дете, го правят, само за да може то да прави компания на първородното. Да не е любимото чедо само, да има с кой да си играе, с кой да споделя, кой да му е опора в живота. Предполагам, че повечето хора наистина раждат второто си дете им ...
4.6K 1

Безмисленост

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...
1.4K 3

Книга с бели листа

КНИГА С БЕЛИ ЛИСТА
Празен бял лист! Това е, което виждам пред себе си, това е животът ми, мечтите ми, бъдещето... Толкова ослепително бял и болезнено празен, че ме обзема безпомощност, безнадеждност, отчаяние. Иска ми се да викам , но така само ще наруша мъртвешката тишина, която ме заобикаля - лист ...
2.8K 1

Куфар, пълен със спомени

Куфар, пълен със спомени
"... И ако куфарът не стигне, в сърцето мога да ги побера!"
Избра големият куфар, стори й се по-подходящ, защото смяташе да вземе доста неща. Няколко пъти го пренарежда, сгъваше внимателно дрехите, поставяше ги в свободното пространство, добавяше останалите лични вещи, после ...
2.2K 1 4

Крадец на мечти

Крадец на мечти
Време! То просто отминава. Дори не усещаме как. Не го виждаме, не го чуваме, не ни притеснява, не ни е страх от него. Просто отминава. Тихо, неусетно, безмилостно, ловко. Смело крачи към безкрая, понякога тича, понякога се влачи, но никога не спира да върви напред. Потопени изцяло въ ...
2K 2

Той - животът

Какво стана със старите пожълтели листа, заострените с нож моливи, вдъхновението, обзело духа ти? Къде са усмивките по лицето, къде е радостта в душата, къде е красотата? Къде е щастието, с което се събуждаше сутрин, къде е надеждата, с която си лягаше вечер, ентусиазмът, с който започваше всичко но ...
2.1K

Просто някой

Когато истината за теб самия се различава от теб самия, е трудно да приемеш факта, че през целия си живот си грешил относно себе си. Когато някой ден не получиш това, което си си мислил, че заслужаваш и когато някой ден някой ти покаже, че не си толкова добър, колкото си си мислел и когато в същия т ...
2K 3

Човешкото в човека

Всички казваха, че е бездарник, нехранимайко, пияница. Измисляха какви ли не епитети, с които да се присмиват на хорското нещастие. Това ги успокояваше, даваше им увереността да вярват, че те не са като него, че са по-добри, а оттам и усещането, че не са пропилели напразно живота си като него. Обича ...
1.8K 2