Край
Стоя до прозореца и отново гледам звездите.
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че обикнах точно теб. Защо да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен? ...
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че обикнах точно теб. Защо да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен? ...
1.1K
1