18.07.2007 г., 8:59

Толкова близо..

926 0 1
И днес беше толкова близо...
едва на няколко милиметра,
беше толкова близо...
и все пак знаех, че не мога да те докосна,
че не мога да те почувствам...
А беше толкова близо!

Исках да видя усмивката ти, насочена право към мен.
исках да се смутя от нежния ти поглед,
а ти не ме забелязваше даже!
Усещах аромата на парфюма ти,
усещах полъха, когато се движеше,
защото беше толкова близо!

Знаех, че не ме виждаш...
и тайно се надявах да се обърнеш към мен.
Мечтаех си да разбереш колко много те обичам.
Да стане чудо! Да кажеш: "Здравей"!
Но ти седеше там безмълвен,
без никаква представа за това!

Сърцето ми плачеше,
но беше изпълнено с надежда, надежда, че точно ти,
да, точно ти ще се обърнеш към мен
и поне за миг ще почувстваш това, което чувствам и аз... Но, уви!
И днес беше толкова близо... Толкова близо, а всъщност,
безкрайно далеч!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...