jasmine
17 резултата
Вятър и вълни в мен бушуват, разпилени мидени черупки,
сълзи - дъждовни капки в лятна буря,приливи и отливи в мен
танцуват.
Топло-разтегливо, нежно-отчетливо, ясен звук на тишина,в очите ти снопове от
светлина. Прозорецът отразява се в нашето легло, облаците ...
сълзи - дъждовни капки в лятна буря,приливи и отливи в мен
танцуват.
Топло-разтегливо, нежно-отчетливо, ясен звук на тишина,в очите ти снопове от
светлина. Прозорецът отразява се в нашето легло, облаците ...
843
Жадувам да съм дете на природата, на майката Земя – в нейната прегръдка да се отпусна и да се преродя. Жадувам да изляза от мътните води и да заживея просто, да ходя боса из зелените треви. Жадувам да изследвам жълтурче, паяк или мравка, да наблюдавам техния тих, съвършен живот. Жадувам към корените ...
662
2
Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...
656
Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...
1102
5
"С времето някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена. Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя."
Х. Борхес
Листата лека-полека започнаха да пожълтяват, да приличат на мед и прег ...
Х. Борхес
Листата лека-полека започнаха да пожълтяват, да приличат на мед и прег ...
814
3
Разхождам се в парка, а вятърът нежно докосва листата и ги кара да потрепват. Любовен танц, който ме успокоява. Тревата расте и мирише на зелено, а стъпките под краката ми редят приспивна песен. Морето се синее и движи на тласъци, а слънцето рисува в него. Пътят пред мен е ослан с бледо-зелени цветч ...
1290
Щях да я срещна най-накрая – онази жена, която бях мярнал за миг всред много други, онази жена, която привлече погледа ми като с магнит. Усетих онова рядко привличане - в рисунъка на лицето, като познат спомен, като разчитане на някакъв код, ясен само на двама ни. Копнеех да я видя отново, а сега ст ...
1063
3
1.
Коя съм аз? За какво е всичко? Тези екзистенциални въпроси не ме напускаха. Не можех да се примиря с преходността на всичко, копнеех да се докосна до вечността. Опитвах се да си припомня по интуиция нещо от предишен живот. Със сигурност имаше някаква нишка, някакъв модел, приемственост между тук ...
Коя съм аз? За какво е всичко? Тези екзистенциални въпроси не ме напускаха. Не можех да се примиря с преходността на всичко, копнеех да се докосна до вечността. Опитвах се да си припомня по интуиция нещо от предишен живот. Със сигурност имаше някаква нишка, някакъв модел, приемственост между тук ...
779
3
Отново станах самодива и изгубена тичам през полята. Но всъщност търся по целия свят, надлъж и шир, да събера разпилените парчета от себе си. Дали са долу в подземното царство, или горе в небесата? Какво съм аз – Бог, човек или животно? Опитвам се да разгранича гласа на душата от този на духа, но ка ...
689
1
Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...
993
Аромат на рози, люляци и на жасмини,
събуждат в мене спомени,
отварят чекмеджета в паметта ми,
връщат ме в различни образи, роли, състояния.
Аз ли съм това дете от миналото? ...
събуждат в мене спомени,
отварят чекмеджета в паметта ми,
връщат ме в различни образи, роли, състояния.
Аз ли съм това дете от миналото? ...
556
2
Винаги съм се питала защо са всички тези страдания, защо не мога да си намеря никъде място. Сега, поглеждайки назад разбирам, че съм търсила мястото си не където трябва. Всичко е било с цел да ме отвърне от външния, видим свят и да ме насочи към невидимия. След години страдания, които човек усеща ка ...
1694
1
1
Животът ми изтича във времето, години преминават покрай мен като забързани коли по магистрала. Пътувам към своето бъдеще, към един по-добър ден, когато няма да страдам, когато ще съм щастлива. Но времето никога не ми стига, то ми се изплъзва и в огледалото забелязвам как остарявам и посивявам. Безвъ ...
1187
5
Денят – светъл лъч, вдъхновение в полета на птица. Нощта – сбирщина на вещици и демони, тъмна прокоба.
Страхът от нощта ме връхлита и изсмуква като вампир цялата ми жизненост и енергичност. Засмуква ме като фуния, кара ме да се задушавам и треперя. Нощта е призрачна и обсебваща като вихрушка. Тя пок ...
Страхът от нощта ме връхлита и изсмуква като вампир цялата ми жизненост и енергичност. Засмуква ме като фуния, кара ме да се задушавам и треперя. Нощта е призрачна и обсебваща като вихрушка. Тя пок ...
1865
1. Магьосникът
Беше в края на декември, няколко дена преди навечерието на новата година. Стоях на една автобусна спирка в Истанбул в 6,30 сутринта и чаках да се съмне. След пътуването - това постоянно будене и унасяне на фона на друсащия ритъм на автобуса всред среднощния мрак, сега се чувствах зама ...
Беше в края на декември, няколко дена преди навечерието на новата година. Стоях на една автобусна спирка в Истанбул в 6,30 сутринта и чаках да се съмне. След пътуването - това постоянно будене и унасяне на фона на друсащия ритъм на автобуса всред среднощния мрак, сега се чувствах зама ...
825
1
1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...
978
1
1
Ако не беше тя, нямаше да разбера дара на това да си различен. Още от малка живеех в тъмнина и си мислех, че всички около мен знаят, а аз греша. Това убеждение се бе загнездило дълбоко в мен още повече поради факта, че те, другите, чиито възгледи бяха различни от моите, бяха мнозинство. Има един екс ...
1740
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
