1.04.2014 г., 16:25

Импресия

947 0 0
1 мин за четене
  1. Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
    Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно в нейната прегръдка. Спокойна вода, леки гребла.
    Мъгла над розово небе. Проблясващо стъкълце улавя слънчев лъч и бяло цвете разтваря листа, като бавно протягане на ръце. Светът се сътворява.
    Самотен клавиш на пиано, сребърни звънчета, тихи стъпки се редят сред аромата на черешов цвят. Нежни пръсти барабанят по водната повърхност под напора на флейта и рисуват невидима картина.
    По стъпалата ми е полепнал пясък, по ръцете - сладкият сок на кокос. По камъка ходилата ми боси ситнят. Във въздуха се носи мирис на зелен бамбук и на жасмин.
    Пролетен дъжд, прозрачни капки по прозореца се стичат като сълзи, бързеят гони листо. Отронени цветчета на тревата въздишат под милувката на вятъра, а миниатюрните крачета на калинка изследват моята ръка.
    Склонила глава към тревата, слушам звуци и приспивния напев на шумолящи листа. Някъде се плъзга стъклена врата, някой изтупва килим и слага чайник с вода.
    Ранна утрин в планината, свежа хладина пред настъпващата мараня, гората - настроена струна. Вибрираща, животворяща тишина с припев на славей.
    Блещукаш прашец на глухарче като сребърен снежец, пръчица абанос, пеперуда проблясва в косата. Ефирна снага, нозе от светлина, сладостна мъзга. На зелената пътека върху теменужена трева намирам белия шал на девица. И ето я, тя идва, силуетът ù овален изплува в далечината. Връща се от чешмата, напълнила стомна с вода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...