murjoflos (Александър Митков) - Произведения

Бряг

Детство, спомени щастливи,
бряг на тихите води,
бряг на дни непоклатими,
на вяра в светли бъднини.
Бряг, към който да се върна, ...

murjoflos

Поезия

2016-06-01T20:55:59+03:00 378

Карнавал

Възпалени очи, зеници мътни, но с треска.
Зачервено лице, глас хриптящ сред шумна мъгла.
Крачка първа в живота, пияна, нелепа гротеска.
Тържество на знанието, събрано в луксозна кола.
Състезание с гарги - коя днес грачи по-силно ? ...

murjoflos

Поезия

2016-05-31T07:50:32+03:00 481

Буря в развитие

Сиви облачета, лек дъждец, треп треп капки, тих ветрец.
Очи присвити, лице в покой, мека усмивка, лунички безброй.
Нежно блаженство, небето се лее, пролука през него и слънчице грее.
Капчици звънкат, улукът играе, сърцето ми слуша, душата мечтае.
Бързи облаци, дъжд – порой, бръснещ вятър – черен герой. ...

murjoflos

Поезия

2016-05-25T20:21:09+03:00 451 1

Мамон

Мамон
Музо, възпей оня пагубен гняв на Мамона...
Мамон беше дива природа,
Златният демон.
Мамон беше вътрешен глас ...

murjoflos

Поезия

2016-05-20T08:01:37+03:00 561

Победа през май

Вечер топла и зелена,
вечер пълна с живот,
отпочивка и отмора
от борбата за живот.
Днес бе празник на победа, ...

murjoflos

Поезия » Гражданска

2016-05-10T14:00:54+03:00 1.8K 1 1

Пуст орел

Пуст орел
И надига се пясък горещи, нажежен от пушечен дим,
събаря се армия пешки, курбан божи, за бога, амин.
И смрад на месо и желязо, каша от кърви се стеле навред,
череп и мозък за царя - орел белоглав с поглед вперен напред. ...

murjoflos

Поезия » Гражданска

2016-05-06T17:19:11+03:00 530

Среща на по тъмно

Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...

murjoflos

Проза » Разкази

2015-03-12T14:22:18+02:00 722 1

Човекът под моста

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

murjoflos

Проза » Разкази

2014-06-03T11:14:41+03:00 804 1