veronika66
27 резултата
848
4
ОСТРОВ ТИШИНА
Тишината ме е погълнала.
Накъде ме носиш, тишина? И защо ти си ме прегърнала, а не радостта или поне Аврора. Току що се роди денят. Първият пролетен ден.
Тишина... Тихо спах. Тихо станах. Кафенце тихо си налях. Тихичко в съня си молитви редях.
Не искам амброзия. Не искам вечен живот. Н ...
Тишината ме е погълнала.
Накъде ме носиш, тишина? И защо ти си ме прегърнала, а не радостта или поне Аврора. Току що се роди денят. Първият пролетен ден.
Тишина... Тихо спах. Тихо станах. Кафенце тихо си налях. Тихичко в съня си молитви редях.
Не искам амброзия. Не искам вечен живот. Н ...
1373
3
АКО...
Ако можехме да летим като птиците, махайки с крила да се издигаме до облаците, да се вием из небесния простор, после да се стрелнем надолу към земята, да кацаме по дърветата, по покривите, и отново нагоре...
Ако можехме да плуваме като рибите, да кръстосваме моретата и океаните, да се впускам ...
Ако можехме да летим като птиците, махайки с крила да се издигаме до облаците, да се вием из небесния простор, после да се стрелнем надолу към земята, да кацаме по дърветата, по покривите, и отново нагоре...
Ако можехме да плуваме като рибите, да кръстосваме моретата и океаните, да се впускам ...
1858
1
11
„ДЕТЕТО УЧИ ЧОВЕКА”
Миналата зима се бях издухала. Ама такова издухване... Нищо, нищичко нямаше в главата ми. И честно казано ми харесваше или поне не ме плашеше. Щото, нали, нещо като е празно – може и пак да се напълни. Утеха...
Е, тази зима ми се напълни главата. И не просто се напълни, ами напра ...
Миналата зима се бях издухала. Ама такова издухване... Нищо, нищичко нямаше в главата ми. И честно казано ми харесваше или поне не ме плашеше. Щото, нали, нещо като е празно – може и пак да се напълни. Утеха...
Е, тази зима ми се напълни главата. И не просто се напълни, ами напра ...
834
2
1317
10
Абсурдно...
В този свят сълзата
Равна е на слабост,
А думата „обичам”
Е разстрел! ...
В този свят сълзата
Равна е на слабост,
А думата „обичам”
Е разстрел! ...
885
10
Седя и не очаквам нищо.
Да, понякога настъпва и такъв момент.
Човек винаги е зареден с някакви очаквания. Очаква да свърши зимата и да настъпи пролетта. Очаква да срещне приятел, с който да може да сподели мисли и терзания, което не би могъл да направи с никой друг. Очаква да му вдигнат заплатата. О ...
Да, понякога настъпва и такъв момент.
Човек винаги е зареден с някакви очаквания. Очаква да свърши зимата и да настъпи пролетта. Очаква да срещне приятел, с който да може да сподели мисли и терзания, което не би могъл да направи с никой друг. Очаква да му вдигнат заплатата. О ...
2371
8
Днес исках да пиша за снежинките.
Обаче щом погледнах през прозореца, и видях - вместо снежинки, цветове са обсипали дърветата отсреща на хълма. Бели... Розови... Розови... Бели... Пухчета. Като накацали пеперуди. Една до друга. Една през друга.
Няма ги вече снежинките. Със зимата се свърши. Една ре ...
Обаче щом погледнах през прозореца, и видях - вместо снежинки, цветове са обсипали дърветата отсреща на хълма. Бели... Розови... Розови... Бели... Пухчета. Като накацали пеперуди. Една до друга. Една през друга.
Няма ги вече снежинките. Със зимата се свърши. Една ре ...
3411
2
1315
2
Раждаме се съвършени. Но още щом поемем първата си глътка въздух, съвършенството ни напуска завинаги.
Вече ни има, и животът започва да ни поднася своите дарове. Да плачем, да викаме, да виждаме, да ходим, да се радваме и да се сърдим – най-хубавите дарове.
Животът обаче, е мъдър. Той иска от нас да ...
Вече ни има, и животът започва да ни поднася своите дарове. Да плачем, да викаме, да виждаме, да ходим, да се радваме и да се сърдим – най-хубавите дарове.
Животът обаче, е мъдър. Той иска от нас да ...
2659
1
10
1291
5
929
9
Издухах се... Издухах се от живота, който сама си избрах.
Издухах се... Издухах се от собствените си мислени недомислени амбиции и желания. Издуха ми се радостта, издуха ми се тъгата. Издуха ми се съня, издуха ми се страстта. Издуха ме зимния вятър и ме запрати в черната дупка на всепоглъщащото безр ...
Издухах се... Издухах се от собствените си мислени недомислени амбиции и желания. Издуха ми се радостта, издуха ми се тъгата. Издуха ми се съня, издуха ми се страстта. Издуха ме зимния вятър и ме запрати в черната дупка на всепоглъщащото безр ...
1477
13
1498
12
863
3
1184
4
801
6
С Р Я Д А
Срядата е ден за сбогуване. Цветята се сбогуваха със сушата, защото ги полях. Дрехите с мръсотията, защото ги изпрах. Съдовете с остатъците от храна, защото ги измих. И де да можеше всичко да свърши до тук.
Било е сряда, когато аз съм се сбогувала с небитието и съм изплакала за първи път. ...
Срядата е ден за сбогуване. Цветята се сбогуваха със сушата, защото ги полях. Дрехите с мръсотията, защото ги изпрах. Съдовете с остатъците от храна, защото ги измих. И де да можеше всичко да свърши до тук.
Било е сряда, когато аз съм се сбогувала с небитието и съм изплакала за първи път. ...
1015
731
3
938
5
ИМА ЛИ ? НЯМА ЛИ ?
В малкото планинско градче Моравец животът си течеше тихо и спокойно. От години наред нищо ново не се случваше. Всичко си вървеше като по план – програма. Хората не бързаха сутрин да станат, а и за работа не бързаха, защото – тя няма да избяга. А подкарваха ли я – не бързаха и да ...
В малкото планинско градче Моравец животът си течеше тихо и спокойно. От години наред нищо ново не се случваше. Всичко си вървеше като по план – програма. Хората не бързаха сутрин да станат, а и за работа не бързаха, защото – тя няма да избяга. А подкарваха ли я – не бързаха и да ...
837
2
МАСКЕН БАЛ
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и да ...
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и да ...
2070
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
870
2
ООО, БОЖЕ ! ! !
Беше хладна утрин. Аз вървях след нея и... Ооооо, боже!!!
Черните и къдрици се полюшваха нежно. Черно късо сако очертаваше гърба и. Черната чанта следваше ритъма на краката и. А черната пола – оооо, боже! - изкусно, опната до пръсване, не просто загатваше, а показваше точно какво има ...
Беше хладна утрин. Аз вървях след нея и... Ооооо, боже!!!
Черните и къдрици се полюшваха нежно. Черно късо сако очертаваше гърба и. Черната чанта следваше ритъма на краката и. А черната пола – оооо, боже! - изкусно, опната до пръсване, не просто загатваше, а показваше точно какво има ...
1692
5
Л А Т И М О Р
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъ ...
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъ ...
1023
3
листо
Беше ноември. Мрачни облаци скриваха слънцето. Вятърът бе засвирил със своята есенна флейта и като че ли се опитваше да издуха и последните спомени за топлото лято. Хората започваха да сe навличат със зимните си дрехи, а дърветата обратно на тях - събличаха своята премяна.
Светът околомен поср ...
Беше ноември. Мрачни облаци скриваха слънцето. Вятърът бе засвирил със своята есенна флейта и като че ли се опитваше да издуха и последните спомени за топлото лято. Хората започваха да сe навличат със зимните си дрехи, а дърветата обратно на тях - събличаха своята премяна.
Светът околомен поср ...
1099
2
СВОБОДНОТО УЛИЧНО КУЧЕ
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...
1628
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
