Да превърнем поезията в проза

Приемат се произведения
Остава време за участие: | 13 автора участват
Детайли на конкурса
Категория Проза
Начало 23 юли 2026 г. в 13:46
Краен срок за участие 20 септември 2026 г. в 23:59
Край на гласуването 25 септември 2026 г. в 23:59
Максимален брой произведения от автор 2
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 2
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Процент гласували

13 резултата

Анатомия на душата

Душата няма кости, но понякога боли така, сякаш има счупени.
Няма сърце, а усещаме тежестта му. Няма кожа, а помним всяко докосване. Няма очи, а вижда неща, които погледът отдавна е забравил.
Ако можехме да разглобим човека и да стигнем до най-дълбокото му място, нямаше да открием органи. Щяхме да о ...
55 1

Надежда

"Каква измама са светът, животът, вечността
и колко тесни са пространствата им
за нашите желания"
Екатерина Томова -. "Носталгия"
Надежда ...
83

АНАТОМИЯ НА ДЪНОТО

Един леко антиутопичен разказ за конформизма и загубата на мечти, вдъхновен от суровата атмосфера, черния хумор и дълбокия смисъл в шедьовъра на социалната сатира - „Приказка за тинята“ от гениалния Христо Смирненски.
Градът Слизе ухаеше на застояла вода, на развалени обещания и на влага, която поле ...
106

СЕДЕМ ДНИ ДО ИЗГРЕВА ГАЛЯ ТОДОРОВА

СЕДЕМ ДНИ ДО ИЗГРЕВА
Седем дни. Един измислен договор. И две сърца, които трябва да намерят общ ритъм, преди времето да изтече.
Синтия Харт се завръща в Тексас с отчаяна тайна: увреденото ѝ сърце брои последните си часове преди сложна операция в Хюстън. За да подсигури бъдещето на четиригодишната си ...
99

14+ Сам като чаша ром

По стих на Лангстън Хюс: „Сам, като вятър, прошумял над прерията. Сам като чаша ром, забравена на масата.“
В кръчмата нямаше много хора. Вече рядко се намираха такива малки квартални кръчми. Свечеряваше се, а осветлението още не беше пуснато и сенките изтляваха по пода. Беше необичайно тихо, като че ...
223 2 8

Плач на овъглено дърво

ПЛАЧ НА ОВЪГЛЕНО ДЪРВО
По песента „ОСТАНИ“ на ЛАРА ФАБИАН
Вратата зад гърба ти се хлопва със звук на овъглено от гръмотевица дърво. Нямам сълзи, с които да те изпратя. Всички са вече изплакани. Искам да извикам, а не знам какво, убедена в безсмислието на думите. Гласът ми е пропаднал в бездната на р ...
418 4 12

12+ Сребърната люлка на нощта

Вдъхновена от Mecano — „Hijo de la Luna“
Нощта, в която се роди момчето, нямаше глас. В малкото планинско село тъмнината беше толкова гъста, че сякаш можеше да се реже с нож. В една схлупена колиба млада циганка с коси, черни като крило на гарван, се извиваше от болка и самота. Тя беше измолила това ...
423 7 18

Завръщане

Вдъхновено от стихотворението:
" Да се завърнеш в бащината къща”
от Димчо Дебелянов
Една ранна утрин слънцето бавно се показа над планината. Росата блестеше по тревата като малки бисери, а птиците огласяха гората с веселите си песни. Лек ветрец разклащаше клоните на дърветата и носеше аромата на цве ...
417 2 16

Работилницата за поправяне на съдби

Вдъхновение от песента „Fix You“ на Coldplay.
Улицата беше от онези тихи, забравени от времето сокаци в стария квартал, където дъждът сякаш вали по-бавно. Там, между една затворена пекарна и книжарница с прашни витрини, се намираше малка работилница. Над вратата ѝ висеше табела с избледнели букви: „ ...
322 5 14

Затворът, който построих от себе си

Вдъхновено от Eagles, „Hotel California“
Гумите на стария „Форд“ раздираха нагорещения асфалт, а пустинята наоколо дишаше с тежестта на пребито животно. От заглъхващите тонколони на радиото се носеше познат, меланхоличен рефрен: „Welcome to the Hotel California... Such a lovely place, such a lovely ...
359 4 16

Танцувай с мен до края на любовта

(Вдъхновено от песента „Dance Me to the End of Love“ на Ленард Коен)
Прашният латекс на плочите винаги миришеше на старост, на спомени и на изгоряло време. В онази тежка неделя следобед Калоян извади от най-долния рафт на шкафа обложката, чиито ръбове бяха побелели от хиляди докосвания. Иглата на гр ...
358 3 14

Коментари