JordanKalaykov.1

JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
Име Jordan Kalaykov
Следва 2
Последователи 4
Коментари от мен 0
Коментари за мен 12
Избрани произведения
17 резултата

Космосът около нас

Обичам неопределеността, когато зимата закъснява и есента отдавна е преминала през късния си път, когато сутрин въздухът изстива,а гръдта на земята е още топла и идва времето на мъглите.Те изпълзяват бавно отнякъде и полягат в ниското.Тогава слънцето като оранжева топка започва да плава в млечно-бял ...
Есета » Лични
784 1 3

Любовта недостижимата

Ослуша се .Беше тихо.Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва да кънти. Става ти страшно , защото тишината, както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът ти е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става ощ ...
Проза » Разкази
701 2

Хубостите, за които очите закъсняват

В зеленясалото корито за водопой, сред полето, е блеснало окото на лениво църцореща вода. Рекичката се е потулила след завоя в подмолите на жълто-зелените върби. Течението напълно е замряло, сякаш се е изгубило по пътя си и сега е поспряло, за да се огледа , преди отново да се упъти. Само блясъкът н ...
Проза » Разкази
369 1 2

Пътешествие в жегата

Случи се необикновено лято - не само като поредния сезон след късата и колеблива пролет. Слънцето премести стоенето си от тропика над нашите ширини и съвсем забрави за другите си обиталища.И се заредиха едни дни , посипани обилно с жарава - дърветата , къщите, улиците, самите хора се превърнаха в жи ...
Проза » Разкази
872 2

Археология на бита

Мислил съм си за живота като за гигантска въртележка, като за поток, който клокочи ден и нощ и отминава преходното, като за нещо безкрайно самотно, без име, без памет. Живо същество , но няма как да се разговаря с него. Даже съм си го представял с ръце, с които докосва, но самият той е недосегаем. Ц ...
Есета » Лични
305
Още произведения