А мене кой ще ме сънува
пътeка с добродетели застлах.
А лудостта ми ли? Не знам... Вземете я,
впишете я в съдбовен алманах.
Не ме съдете, болката ми сляпа е, ...
„Никога не съм желал да бъда лесно дефиниран. По-скоро бих предпочел да съществувам в съзнанието на другите като нещо изцяло флуидно и неподдаващо се на ясно възприятие; по-скоро като прозрачно, парадоксално иридесцентно същество, отколкото като конкретна личност.“ — тази мисъл на Франц Кафка стои в основата на настоящото поетическо предизвикателство.
За мен поезията е именно отказ от лесното определение. Тя е място, където човекът не е длъжен да бъде ясен, удобен, подреден и окончателен. В свят, който постоянно се опитва да ни назовава, класифицира и обяснява, поезията остава едно от малкото пространства, в които можем да бъдем флуидни, противоречиви, уязвими и истински. Тя не превръща човека в „конкретна личност“, а му позволява да съществува като светлина, сянка, въпрос и движение.
Темата приканва участниците да изследват вътрешната сложност на човека или онова „Аз“, което не може да бъде сведено до едно име, една роля или едно определение. „Иридесцентното Аз“ е образ на променливата, многопластова личност, която се разкрива различно според светлината, погледа и преживяното.
Успех на всички участници!