***

9.09.2007 г., 16:28 ч.

Есета

994 0 0

1 мин за четене

Акордеонът свири.
В главата ми.
Звукът му се смесва с туптенето на дъждовните капки, които се пръсват в цимента.
Неизвестни френски мелодии са завладели ума ми.
От онези.
Които звучат еднакво. Които ухаят на вино и на стари, черно-бели филми.

Надвесила съм се от терасата.
Искам да съм дъждовна капка.
Да полетя за миг и да се разбия в цимента.

Или да намокря един миниятюрен милиметър от листенцето на някое дърво. Или храст.

И да ме освети уличната лампа, за да заприличам на парченце кристал, кацнало сред лъскави смарагдови листа.

Или да се плъзна по иглите на някой от кактусите на баща ми.

Какво ли е да си дъждовна капка върху кактус?
Или по-точно -
кактус, изненадващо навестен от дъждовна капка?

Надвесила съм се от терасата.
Чудя се, дали капките, които потъват в косата ми, блестят.
Поне за миг в нощта.
Осветени от уличната лампа.

В ума ми нахлуват други мелодии.
От онези.
Които се раждат, вдъхновени от туптенето на падащите дъждовни капки.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

***

Свързани произведения

Коментари

Предложения