***

Sep 9, 2007, 4:28 PM

Essays

1014 0 0

1 мин reading

Акордеонът свири.
В главата ми.
Звукът му се смесва с туптенето на дъждовните капки, които се пръсват в цимента.
Неизвестни френски мелодии са завладели ума ми.
От онези.
Които звучат еднакво. Които ухаят на вино и на стари, черно-бели филми.

Надвесила съм се от терасата.
Искам да съм дъждовна капка.
Да полетя за миг и да се разбия в цимента.

Или да намокря един миниятюрен милиметър от листенцето на някое дърво. Или храст.

И да ме освети уличната лампа, за да заприличам на парченце кристал, кацнало сред лъскави смарагдови листа.

Или да се плъзна по иглите на някой от кактусите на баща ми.

Какво ли е да си дъждовна капка върху кактус?
Или по-точно -
кактус, изненадващо навестен от дъждовна капка?

Надвесила съм се от терасата.
Чудя се, дали капките, които потъват в косата ми, блестят.
Поне за миг в нощта.
Осветени от уличната лампа.

В ума ми нахлуват други мелодии.
От онези.
Които се раждат, вдъхновени от туптенето на падащите дъждовни капки.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

***

Свързани произведения

Comments

Random works