Философията е любов към познанието в търсене на истината. Оттук следва, че когато се говори някаква истина, факти, то тряба да има наличие на любов. Чувство, чрез което да се изразим. А ако нещо се оспорва с обиди и омразно чувство, то следва ли да се приемат такива думи и аргументи за истина. Естественно не. Затова, ако се оспорват мои твърдения с омразно чувство, то това не е истина, а търсене на мотиви, за да се нарани даден човек.
А защо да се нарани? Защо, ако някой е открил нещо ново, трябва да бъде поруган. Не може ли да се прояви онова чувство на любовта, което отваря пътя на истината.
Например, колкото и да се спори по въпроса за Библията, никой не може да оспори факта, че тя е написана в символики, думи, които значат нещо, а не това, което е написано да се взима за чиста монета. Така, както не съществува реално дърво на живота, или на познанието ( на злото и доброто). А човекът, който е направен от "шепа пръст", това също е метафора. Защото пръстта е символ на разума, както в ...