Философията е  любов към познанието в търсене на истината. Оттук следва, че когато се говори някаква истина, факти, то тряба да има наличие на любов. Чувство, чрез което да се изразим. А ако нещо се оспорва с обиди и омразно чувство, то следва ли да се приемат такива думи и аргументи за истина. Естественно не.  Затова, ако се оспорват мои твърдения с омразно чувство, то това не е истина, а търсене на мотиви, за да се нарани даден човек.

          А  защо да се нарани? Защо,  ако някой е открил нещо ново, трябва да бъде поруган. Не може ли да се прояви онова чувство на любовта, което отваря пътя на истината.

        Например, колкото и да се спори по въпроса за Библията, никой не може да оспори факта, че тя е написана в символики, думи, които значат нещо, а не това, което е написано да се взима за чиста монета. Така, както не съществува реално дърво на живота, или на познанието ( на злото и доброто). А човекът, който е направен от "шепа пръст", това също е метафора. Защото пръстта е символ на разума, както в пръстта посееш семе и то пониква и дава плод, така се посява и в разума и дава съответния плод. Не без значение употребяваме същия израз. Каквото посееш, това ще пожънеш. Или... това е плодът на моя труд, което се отнася също за разума. Защо ние ще си служим с подобни метафори, а Бог да не си служи с тях? Или по-скоро Бог ни ги е внушил в разума, за да ги използваме и когато дойде време да му тълкуваме Словото, да го разбираме по начина, по който Той ни го е представил, чрез пророците. Защото и Истината е това, че Бог е в разума ни, там управялява, чрез закономерностите на закона, чрез множество системи, които ни построяват всичко, както и разума ни с времето на еволюционното развитие. Бог създава еволюционния ход. И това са стъпала на  развитието. А това което е написал за нас, това Слово е пътя на еволюционното развитие. Така, както е казал и Исус Христос: "Аз съм Пътя Истината и Живота." "Итината" е неговия образ (духовния) на развитието, "пътят" е нашия път след него по пътя на еволюцията, който касае нашия живот, като степен и образ на развитието. А Той, като еталон на нашето развитие.

      Също за Христос е казано, че е крайъгълен камък. А ъгълът опоределя всичко съизмеримо. "Край", "ъгъл", защото краищата на ъгъла обхващат всичко, като основа на градеж. Както и потокът на слънчевите лъчи се определя от ъгъла на навлизащия поток. Ъгълът определя дали ще е пролет, лято или зима.

        И Библията е теория, а не игра на думи, или за водене на войни и разпри. Тя е учебник за всичко, свързано със живота и съществуването. Написана е от Всемирния Разум, който управлява в нас, така, както и никой от нас не си управлява разума, мозъка, сърцето, или който и да е процес в организма. И по този повод Христос е казал: "Аз съм в Отца и Той е в Мен..." А Левски е допълнил: "Ние сме във времето и то е в нас." Онова, което ни гради и определя пътя на развитието.

       Само, който има любов към познанието и философията, той ще достигне до истините. А те са нужни на всеки. Ако някой не знае защо, все един ден ще се сети защо? А и лошо ли е да се почерпи познание от този, който знае? И знаейки го доказва. Не се озлобявайте, когато ви уча да познавате Словото в Библията, защото и там така е записно, че "... се откри Тайната на Бога". Това означава, че това, което е било тайна, незнание, непознаване на Истините Му, то те ще се разкрият, опознаят от човек , който Той определи, който знае, вижда истината, без предразсъдъци и обиди.

                                                     Господинова