Опус №4

За познанието и смърта/православието/

Отново грешната ми ръка, посяга към клавиатурата за да изрази пред негово величество суровия критик –читателя, няколото мисли ,развълнували     дните и нощите ми.

“Битието”-не, няма да се впускам в безплодни опити да обясня “какво е битието”-това са го правили безброй велики хора,сред които вашия покорен слуга не е .

Но ръцете ми движени от незнайни пориви, биха нарисували какво не е .

 Битието не е живота.Битието е Познанието,а Познанието е  Смърта.

Познанието-но не четенето на книги или гледането на филми и или интернет/не че те не са носител на информация/.Но информацията сама по себе си , не е  познание.

Познанието е това-. Да да се опитаме да възприемем , заобикалящото ни , чрез въпросите и да го анализираме-и да дойдат Отговорите.

Въпроси и отговори-едно органично  цяло, напускайки  едно състояние ,ние преминаваме в ново.

Но със всяко нещо, което научаваме нещо друго умира.Умират желания, умират страсти,умират мечти.

Счита се, че с натрупването на отговорите-изведъж ще се почустваш, като светлина и живота ще излезе от обичайното си русло  и ще започне сякаш да тече /сравнение-без което,уви не може/.  Счита се –но милионите учения дават своя рецепта-свой начин да зададеш въпросите  и ти гарантират готови отговори.

Готовите отговори – само мисълта, че могат да съществуват –това е СМЪРТА.

Няма готови отговори- пътя към тяхното достигане е С Смъртта.Умряло е всичко останало, пренебрегнати си са всички останали пътища.Тях ги няма-отговорите които чакат там ,няма да бъдат достигнати-те са мъртви.

В тези редове ще се занимаем с  най-разпространеното схващане е ,че смъртта-това е невъзможността –то  е несъществуването.

 Пишещия тези редове не може да сподели това схващане . 

Нека да погледнем най-близкото нам учение,което ги изразява – православието.

Десет заповеди, канони ,обреди ,догми.

Според него се раждаш  покрит с греха на АДАМ и ЕВА, и през целия си живот ,ти се трябва да се стараеш да изпълняваш,всичко писано в КНИГАТА-схващана ,като книгата с отговорите.

Ако претърпиш ужасни мъчения и страдания- но въпреки това вървиш по този посочен, път след края наречен СМЪРТ те чака Рая-вечното блаженство.

Тогава ,кое е ЖИВОТА и КОЕ  е смъртта-ужасните мъки и страдания  на  съществуването или според Този път-изтърпял ги- Вечното блаженство, когато си Мъртъв- когато си в Това което наричат смъртта.

А какво, според пак  този ПЪТ ще ти помогне да преодоляваш  страданиета и житейските несгоди-АМИ увереността, че това са готовите и единствени  отговори-тоест ПОЗНАНИЕТО.

Но за какво е това ПОЗНАНИЕ –за да изтърпиш мъките на така наречения живот , и достигнеш до БЛАЖЕНСТВОТО на така Наречената СМЪРТ.

Вашия скромен слуга не е съгласен.Това са точно противоположни Съдържание и Описание.

Вземете само ужасния страх от смъртта-характеризиращ изцяло Християните-образите с които я обрисуват, думите с които я описват.

Значи тя е ужасна ,страшна-НО нали ако спазваш догмите и пътя ,тя е ВЕчното Блаженство.Това е една  пукнатина в иначе стройната система на каноните.

Значи ПРЕКРАСНОТО е Обрисувано ужасно ,а мъките и страданията- С ЖИВОТ-нещо красиво.Значи според този ПЪТ,с  мъките на живота ,справяйки  се чрез ПОЗНАНИЕТО което дава този ПЪТ ни ще стигнем до Блаженството на смърта.

А ПОЗНАНИЕТО се характеризира с Търпението-да търпиш и да чакаш уверен изпълнявайки  писаното.

Следвайки естествения си ход –мисълта ни достига да извода-според православния ни канон, ПОЗНАНИЕТО изпълва битието.Битие изпълнено със страдания е СМЪРТА. Битието ни е СМЪРТА.

А Блаженството – ЖИВОТА.

Писано от Недостойната ръка на раб Божи Anonimus
Лето господне 2002 от Христа.