16.10.2010 г., 0:01 ч.
2+2=5?!
2 мин за четене
2+2=5?! Математически е невъзможно. Но в крайна сметка животът не е математика и понякога резултатът от уравнението е именно 5... Само трябва да повярваме, че подобен резултат е възможен!
Наистина е много трудно да се повярва, защото 2+2=4 е генетично заложеният във всеки един от нас правилен отговор. Десетки поколения са били зачевани, раждали са се, живели са и са умирали, знаейки и вярвайки, че 2+2=4 е единственият правилен отговор на уравнението. Но животът е прекалено голям, за да може да бъде побран в калъпа на само един възможен отговор... Всъщност, понякога животът не е в правилата, а в техните изключения. И отговор "5" е именно едно от възможните изключения...
Тук ще направя прехода от абстрактните размишления към конкретните примери... Няма начин да не конкретизирам тезата си с примера за съществуването на Бог. Математически Той не би трябвало да съществува. Уравнението 2+2=4 изключва Бог като възможност. Изключва и всички понятия, свързани с Него - душа, възкресение, безсмъртие, вечност... Но, уви, нещо е накарало преди 2000 години Савел, гонителят на христяните, да стане Павел, апостолът на Христовата вяра, който умира мъченически за нея... Кое е накарало високообразования за времето си Савел, който е разсъждавал толкова трезво, бил е възпитан в духа на фарисейството, убивал е христяни, имал е авторитет в обществото, но изведнъж да стане Павел, христянинът?! Кое? 2+2=4?! Не!
Точно обратното - 2+2=5... Савел се среща с най-голямото изключение от правилото, с най-голямото изключение от живота и смъртта - среща се с възкръсналия Иисус. И Той му казва: "Савле, Савле, защо ме гониш?" Тези думи обръщат живота на Савел. Тези думи са му достатъчни, за да разбере, че 2+2 НЕ Е РАВНО НА 4...
4 е само границата на човешкия ум - отвъд нея е територията на вярата! На онази вяра, за която няма невъзможни неща; която е способна да превръща правилата в изключения... Затова, когато чуваме от своя работодател, че 2+2 е равно на 4 и ние сме некадърни да се справим с работата... Когато чуваме от нашата съвест, че 2+2 е равно на 4 и няма прошка за нашите прегрешения... Когато чуваме от някой лекар, че 2+2 е равно на 4 и болестта ни е неизлечима...
Нека да чуваме и думите на Иисус: "Не се страхувай, вярвай!" И да повярваме, че 2+2 може да бъде равно и на 5.
Наистина е много трудно да се повярва, защото 2+2=4 е генетично заложеният във всеки един от нас правилен отговор. Десетки поколения са били зачевани, раждали са се, живели са и са умирали, знаейки и вярвайки, че 2+2=4 е единственият правилен отговор на уравнението. Но животът е прекалено голям, за да може да бъде побран в калъпа на само един възможен отговор... Всъщност, понякога животът не е в правилата, а в техните изключения. И отговор "5" е именно едно от възможните изключения...
Тук ще направя прехода от абстрактните размишления към конкретните примери... Няма начин да не конкретизирам тезата си с примера за съществуването на Бог. Математически Той не би трябвало да съществува. Уравнението 2+2=4 изключва Бог като възможност. Изключва и всички понятия, свързани с Него - душа, възкресение, безсмъртие, вечност... Но, уви, нещо е накарало преди 2000 години Савел, гонителят на христяните, да стане Павел, апостолът на Христовата вяра, който умира мъченически за нея... Кое е накарало високообразования за времето си Савел, който е разсъждавал толкова трезво, бил е възпитан в духа на фарисейството, убивал е христяни, имал е авторитет в обществото, но изведнъж да стане Павел, христянинът?! Кое? 2+2=4?! Не!
Точно обратното - 2+2=5... Савел се среща с най-голямото изключение от правилото, с най-голямото изключение от живота и смъртта - среща се с възкръсналия Иисус. И Той му казва: "Савле, Савле, защо ме гониш?" Тези думи обръщат живота на Савел. Тези думи са му достатъчни, за да разбере, че 2+2 НЕ Е РАВНО НА 4...
4 е само границата на човешкия ум - отвъд нея е територията на вярата! На онази вяра, за която няма невъзможни неща; която е способна да превръща правилата в изключения... Затова, когато чуваме от своя работодател, че 2+2 е равно на 4 и ние сме некадърни да се справим с работата... Когато чуваме от нашата съвест, че 2+2 е равно на 4 и няма прошка за нашите прегрешения... Когато чуваме от някой лекар, че 2+2 е равно на 4 и болестта ни е неизлечима...
Нека да чуваме и думите на Иисус: "Не се страхувай, вярвай!" И да повярваме, че 2+2 може да бъде равно и на 5.
© Петър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
оптимистично...да се надяваме...!!!
-
Аз ви помагам според вярата ви! Харесах!Поздрави
-
2+2 Е равно на 4. В обективната реалност. И винаги ще бъде равно на четири, но за отделния индивид освен на четири, ще бъде равно и на пет, и на петдесет.
Да, прав си обаче. Разсъжденията ти са правдиви. Моите лични умозаключения на места се отклоняват от твоите. И това е прекрасно.
Но понякога аритметиката в живота не е хич толкова лесна или очевидна. Често животът ни пита 2+2=?, а ние му казваме само че отговорът не е 20...нито 14...май че е 5. -
В "Девета рота" според един от героите, художник, красиво е това нещо, по което няма нищо излишно. В този ред на мисли - наистина красиво есе, и всъщност най-красивото, което съм чела от доста време насам. Поздравления!
П.С. Може ли да го покажа на един учител? -
Части от това есе направо ме прехвърлиха в книгата "1984" на Джордж Оруел.. : )) Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
