* * *

pearlsina (Пепи)
14 7

18.09.2011 г., 0:32 ч.

Есета » Лични

910 0 2

Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.

Въздухът лениво се протяга в благост и покой.

Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.

По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.

Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст.

Вдигам очи...

На прага ми, босонога, стои Есента и се усмихва...

Готова съм да те посрещна!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.