Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст.
Вдигам очи...
На прага ми, босонога, стои Есента и се усмихва...
Готова съм да те посрещна!
© Пепи All rights reserved.
slavi2002
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...
exuded
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...
Ready_4_whatever
Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...
thedac
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
exuded
Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
