8.06.2018 г., 10:54

24 часа щастие

1.4K 2 0

Щастието трае точно двадесет и четири часа.
И какво?
Мина въпросната дата.
Е*а ли го – родих ли се, умрях ли.
А може и да възкръснах!
Изключително просто и семпло.
Отиде си!
Далечината мирише на буря...
Отвеждам я сам – далече от себе си.
Посоката западно-залезна.
Дали ще се върне? Не зная, a толкова искам да знам!
Тръгна си – без обещания.
Тръгна, а остави всичко от себе си...
Ароматът й по дрехите. Образът в стаята.
Душата във въздуха!
Имам нужда от нея, затова карам бавно. Под ограничението. Като на собственото си погребение.
Поглеждам я – очите й блестят. Оставя кадифе по устните миг преди да затвори вратата.
По пътя обратно – летя!
Бързам да се върна там, където ухае на нея, там където имах нея, там, където имах двадесет и четири часа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...