* * *
- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича.
Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми.
Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал.
След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта.
Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого.
Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи!
Честна капитанска?
Мария Лалева
"Живот в скалите"
Плачем...
радваме се,
падаме,
ставаме,
глухи сме...
слепи сме...
лъжем се...
блъфираме...
казваме истината, или отричаме...
но края, края винаги е един и същи... за всички, за всички и за мен....
обичаме,
нараняваме,
обичат ти,
нараняват ни...
кръговрата на живота и съдбата, равновесието в природата, ин и ян... черното и бялото... доброто и злото...
но живота драги ми смехурко, не е толкова лош... цветен и понякога сив винаги различен...
но какво е живот в самота, онази самота въпреки че си сред хора, сред тълпи... Сам си и някак си боли...
от самота от любовта, и не не спира да боли, за час за два, за ден за два... но не спира гадната болка... но нищо, нека си боли... нали си сред ХОРА!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПОСЛЕДНА Всички права запазени