- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича.
Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми.
Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал.
След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта.
Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого.
Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи!
Честна капитанска?
Мария Лалева
"Живот в скалите"
Плачем...
радваме се, ...