Навърших 30 години, което по никакъв начин не ме направи по-мъдра или най-малкото разумна, напротив, сякаш искам да остана на 20 и упорито отказвам да порасна, със сигурност има диагноза по въпроса, но чак дотам не се замислям, а колко пъти се влюбвах, не бяха малко и всеки път поднасях сърцето си на тепсия, ей така, даром, с цялата му сила и страст, подарявах го, защото обичах безумно, нощите се превръщаха в дни, мечтите ставаха реалност, мисълта ми пореше проблемите, сякаш бях магьосник, всичко бе възможно, дори не стъпваш по земята.
Учените са доказали химичната зависимост, която се причинява от любовта и която трае не повече от 3 месеца, което в конкретния случай се оказа три години, опровергах тезата, но това, което изпитах през тези години бе лудост, нямаше аналог, това бе период на обезличаване, размисли, безсъние, сълзи, чакане, а това, което ми донесе, бе безмерна пълнота. Едно обаждане се превръщаше в изблик на щастие и самоотверженост, реалността се изкривяваше, бях се прето ...