* * *
Веднъж, скитайки се сред руините на едно безславно изличено подсъзнание,
аз видях на един прашен, пуст кръстопът, да се срещат Разума и Сърцето.
Сърцето ведро поздрави:
- Здравей! Кой си ти?
А Разумът хладно и надменно отговори:
- Аз Съм! А, ти какво си?!
Тогава Сърцето се сви и съкрушено, сякаш на себе си, промълви:
- Ние...
Двамата се разминаха тихо и никой от тях повече не се обърна.
В прашния пясък остана само една кървавочервена следа...
_________________
by Tranlivko.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Трънливко Бодливко Всички права запазени
