Веднъж, скитайки се сред руините на едно безславно изличено подсъзнание,
аз видях на един прашен, пуст кръстопът, да се срещат Разума и Сърцето.

Сърцето ведро поздрави:
- Здравей! Кой си ти?
А Разумът хладно и надменно отговори:
- Аз Съм! А, ти какво си?!
Тогава Сърцето се сви и съкрушено, сякаш на себе си, промълви:
- Ние...
  Двамата се разминаха тихо и никой от тях повече не се обърна.
В прашния пясък остана само една кървавочервена следа...

_________________

by Tranlivko.