Жената! Непресъхващият извор на живота.

      Тя има един светъл празник, роден да събере в себе си вечния женски копнеж за свобода и щастие.

      Осми март! Всяка година на този светъл ден светът се прекланя пред величието на жената.

      Велика е твоята сила - жена! Вървиш през живота и времето от ден в ден, от век във век - с болката на света, надвесена над люлката и над сигурността на Земята! Силна в своята нежност.

      Не случайно образът на Родината се дава в образ на жена. Не случайно пролетта идва в образа на девойка. Не случайно революцията, свободата, правдата открай време стоят на пиедестала в образа на жена.       Най-хубавите думи: обич, нежност, вярност, радост, любов, гордост, смелост, доброта, светлина, мечта са от женски род.

      В трудния път на народа ни през вековете жената навсякъде бе наравно с мъжете - в страданията, в борбата, в погрома и победите. Тя роди Аспарух, войните на Калоян, Симеон, роди Сирма войвода, Райна княгиня, Ботев, Левски, търсеше жадно свободата.

      Българката - жена на път! Пазителка на семейното огнище, на мира!

Българката - грижовна, добра, всеотдайна, многострадална, жизнерадостна, скърбяща, героична!

      Тя премина през бури и изпитания, пренесе през робства огъня на живота, за да я има, за да пребъде Родината ни България. Тя опази езика, бита, културата, самосъзнанието и духа ни през вековете.

      Майката, най-прекрасното същество, към което сме винаги задължени. Нейното лице е видял всеки, когато за пръв път е отворил очи за света, нейния глас е чул най-напред, ласката на нейните ръце е усетил първо. Нейното име е изрекъл и написал най-напред.

      Майката! Святата! За нея са казани и написани безсмъртни стихове и книги, нарисувани са портрети. Държавници, учени, поети от всички времена са изрекли вълнуващи и ласкави слова за майката.

      Големият наш поет и драматург Стефан Цанев е казал:"Коленичил съм само пред ковчега на майка си и пред Родината".

      Христо Ботев пише в едно свое стихотворение:

"Освен теб, мале, никого нямам.

Ти си за мене любов и вяра".

      Иван Вазов е писал за майка си:

"Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото, що в мен блестеше.

Ти и човека в мен създаде,

ти два пъти ми майка беше".

      Ненадминато в поезията ни остава стихотворението на Димчо Дебелянов:

"Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща,

да приласкае скръбни и нещастни.

Да те посрещне старата на прага

и ти, склонил глава на нейно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш-мамо, мамо!..."

      На 8-и март ние честваме деня на майката, на съпругата, на сестрата, на дъщерята - днешни и бъдещи създателки на живота.

Честит празник, скъпи български жени!

      Бъдете живи и здрави, и издръжливи. И оцелявайте в трудното ни ежедневие!

Славка Любенова

Дом за стари хора-Ямбол