Жената! Непресъхващият извор на живота.
Тя има един светъл празник, роден да събере в себе си вечния женски копнеж за свобода и щастие.
Осми март! Всяка година на този светъл ден светът се прекланя пред величието на жената.
Велика е твоята сила - жена! Вървиш през живота и времето от ден в ден, от век във век - с болката на света, надвесена над люлката и над сигурността на Земята! Силна в своята нежност.
Не случайно образът на Родината се дава в образ на жена. Не случайно пролетта идва в образа на девойка. Не случайно революцията, свободата, правдата открай време стоят на пиедестала в образа на жена. Най-хубавите думи: обич, нежност, вярност, радост, любов, гордост, смелост, доброта, светлина, мечта са от женски род.
В трудния път на народа ни през вековете жената навсякъде бе наравно с мъжете - в страданията, в борбата, в погрома и победите. Тя роди Аспарух, войните на Калоян, Симеон, роди Сирма войвода, Райна княгиня, Ботев, Левски, търсеше жадно свободата.
Българката - жена на път! Пазителка на семейното огнище, на мира!
Българката - грижовна, добра, всеотдайна, многострадална, жизнерадостна, скърбяща, героична!
Тя премина през бури и изпитания, пренесе през робства огъня на живота, за да я има, за да пребъде Родината ни България. Тя опази езика, бита, културата, самосъзнанието и духа ни през вековете.
Майката, най-прекрасното същество, към което сме винаги задължени. Нейното лице е видял всеки, когато за пръв път е отворил очи за света, нейния глас е чул най-напред, ласката на нейните ръце е усетил първо. Нейното име е изрекъл и написал най-напред.
Майката! Святата! За нея са казани и написани безсмъртни стихове и книги, нарисувани са портрети. Държавници, учени, поети от всички времена са изрекли вълнуващи и ласкави слова за майката.
Големият наш поет и драматург Стефан Цанев е казал:"Коленичил съм само пред ковчега на майка си и пред Родината".
Христо Ботев пише в едно свое стихотворение:
"Освен теб, мале, никого нямам.
Ти си за мене любов и вяра".
Иван Вазов е писал за майка си:
"Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в мен блестеше.
Ти и човека в мен създаде,
ти два пъти ми майка беше".
Ненадминато в поезията ни остава стихотворението на Димчо Дебелянов:
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща,
да приласкае скръбни и нещастни.
Да те посрещне старата на прага
и ти, склонил глава на нейно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш-мамо, мамо!..."
На 8-и март ние честваме деня на майката, на съпругата, на сестрата, на дъщерята - днешни и бъдещи създателки на живота.
Честит празник, скъпи български жени!
Бъдете живи и здрави, и издръжливи. И оцелявайте в трудното ни ежедневие!
Славка Любенова
Дом за стари хора-Ямбол
© Славка Любенова Все права защищены
http://www.allabouthappylife.com/kartichki/osmi_mart/thumbs/8mart_a_06.gif