....
Защо отново? Защо тъй пак ме остави? Зщо не помисли? Сега ще плачеш, ще тъгуваш, ще страдаш, защото не изчака. Избърза и провали всичко, градено толкова дълго, с толкова мъка. И не страдах само аз. Страда и ти с мене. Страдахме заедно. Преминахме толкова трудности. Може би някой бяха незначителни, но за мен значеха много, след като ти беше до мен. Аз те обичах. Бях готова всичко за тебе да дам. Всичко! Къде останаха думите, мечтите, обещанията. Нали сам ти каза, че ме обичаш, че искаш да сме заедно, да не се разделяме, да ходиме в летните вечери ръка за ръка и да си говориме така, както само ние можем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неда Всички права запазени
