Apr 8, 2007, 4:00 PM

....

  Essays
1.2K 0 1

Защо отново? Защо тъй пак ме остави? Зщо не помисли? Сега ще плачеш, ще тъгуваш, ще страдаш, защото не изчака. Избърза и провали всичко, градено толкова дълго, с толкова мъка. И не страдах само аз. Страда и ти с мене. Страдахме заедно. Преминахме толкова трудности. Може би някой бяха незначителни, но за мен значеха много, след като ти  беше до мен. Аз те обичах. Бях готова всичко за тебе да дам. Всичко! Къде останаха думите, мечтите, обещанията. Нали сам ти каза, че ме обичаш, че искаш да сме заедно, да не се разделяме, да ходиме в летните вечери ръка за ръка и да си говориме така, както само ние можем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неда All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разликата между настинката и любовта е една: настинката започва с лед и завършва с огън,а любовта е обратното. Щом любовта почука на вратата, животът ни се преобръща и се борим с всичко и всички,но понякога в тази борба не забелязваме метаморфозата на човека до нас.Докато се осъзнаем думите,мечтите и обещанията са вече минало...един спомен.Въпреки това не трябва да падаме духом,а да се изправим,защото не е важно колко пъти падаш,а колко се изправяш.Краят на всяка любов е началото на нова, така че ГОРЕ ГЛАВАТА!!!

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...