адът на другите

20.03.2007 г., 9:05 ч.

Есета

1549 0 2

   Не мога да летя. Не разбирам думите и
не знам как изглеждат мислите, които ги раждат.
Не си. Оставам само аз. Единственият, който вярва
на всяка дума и трепне при всяка усмивка и поглъща
безусловно всичко, което изливате върху мен
и съм толкова чудесно понасящ всякакви обиди
и влизам във всички капани... Толкова съм лесен.
Прекрасно, нали?
   Защо не спирам да се учудвам от това,
че първо е "аз", а после са "те" и аз не
съм "аз", за когото и да било другиго,
а всички те са "аз" за мен.
   Не понасям повече всичко да тежи
върху мен. Всички погледи са за мен,
а аз не мога да се катеря постоянно
нагоре и не мога да карам всяко ново
нещо да е в пъти по-добро от предишното
и искам да отдам живота си само на това,
което е важно за мен,
но не знам защо съм затегнат
толкова здраво за вас.
    Ад.
   Не знам.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

WR1 (Владо АнгеловСимеонов)

2008-06-20T20:04:42+03:00

Дълбок поклон пред автора. Хубаво е да науча, че не само аз се чувствам така.
margyola (Мариана Димитрова)

2007-03-30T08:41:59+03:00

споделям напълно мнението ти относно този ад.до известна степен и аз съм като теб.но не се о0тказвай,защото само така можеш да откриеш рая