адът на другите
Не мога да летя. Не разбирам думите и
не знам как изглеждат мислите, които ги раждат.
Не си. Оставам само аз. Единственият, който вярва
на всяка дума и трепне при всяка усмивка и поглъща
безусловно всичко, което изливате върху мен
и съм толкова чудесно понасящ всякакви обиди
и влизам във всички капани... Толкова съм лесен.
Прекрасно, нали?
Защо не спирам да се учудвам от това,
че първо е "аз", а после са "те" и аз не
съм "аз", за когото и да било другиго,
а всички те са "аз" за мен.
Не понасям повече всичко да тежи
върху мен. Всички погледи са за мен,
а аз не мога да се катеря постоянно
нагоре и не мога да карам всяко ново
нещо да е в пъти по-добро от предишното
и искам да отдам живота си само на това,
което е важно за мен,
но не знам защо съм затегнат
толкова здраво за вас.
Ад.
Не знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлин Николов Всички права запазени
