адът на другите
Не мога да летя. Не разбирам думите и
не знам как изглеждат мислите, които ги раждат.
Не си. Оставам само аз. Единственият, който вярва
на всяка дума и трепне при всяка усмивка и поглъща
безусловно всичко, което изливате върху мен
и съм толкова чудесно понасящ всякакви обиди
и влизам във всички капани... Толкова съм лесен.
Прекрасно, нали?
Защо не спирам да се учудвам от това,
че първо е "аз", а после са "те" и аз не
съм "аз", за когото и да било другиго,
а всички те са "аз" за мен.
Не понасям повече всичко да тежи
върху мен. Всички погледи са за мен,
а аз не мога да се катеря постоянно
нагоре и не мога да карам всяко ново
нещо да е в пъти по-добро от предишното
и искам да отдам живота си само на това,
което е важно за мен,
но не знам защо съм затегнат
толкова здраво за вас.
Ад.
Не знам.
© Светлин Николов All rights reserved.
