адът на другите

Mar 20, 2007, 9:05 AM

Essays

1535 0 2

   Не мога да летя. Не разбирам думите и
не знам как изглеждат мислите, които ги раждат.
Не си. Оставам само аз. Единственият, който вярва
на всяка дума и трепне при всяка усмивка и поглъща
безусловно всичко, което изливате върху мен
и съм толкова чудесно понасящ всякакви обиди
и влизам във всички капани... Толкова съм лесен.
Прекрасно, нали?
   Защо не спирам да се учудвам от това,
че първо е "аз", а после са "те" и аз не
съм "аз", за когото и да било другиго,
а всички те са "аз" за мен.
   Не понасям повече всичко да тежи
върху мен. Всички погледи са за мен,
а аз не мога да се катеря постоянно
нагоре и не мога да карам всяко ново
нещо да е в пъти по-добро от предишното
и искам да отдам живота си само на това,
което е важно за мен,
но не знам защо съм затегнат
толкова здраво за вас.
    Ад.
   Не знам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

WR1 (Владо АнгеловСимеонов)

2008-06-20T20:04:42+03:00

Дълбок поклон пред автора. Хубаво е да науча, че не само аз се чувствам така.
margyola (Мариана Димитрова)

2007-03-30T08:41:59+03:00

споделям напълно мнението ти относно този ад.до известна степен и аз съм като теб.но не се о0тказвай,защото само така можеш да откриеш рая