Акцентите

Акцент, това означава внимание, подчертано внимание, внимание с ударение. Например, ако нещо се смята за по-важно от друго нещо, и на него се обръща по-голямо внимание. И тази приоритетност на вниманието на човека произтича от това - какво той обича или предпочита. Трябва да се има пред вид обаче, че предпочитанията се раждат от разбиранията на човека за живота, които пък разбирания имат различни източници, или центрове, като например възпитанието, което човек е получил от детската действителност, и въобще от действителността, която включва родители, учители и много други неща.

Парите, удоволствията и др. жизнени благини, те правят човека да има определени предпочитания. Но - има два пътя за достигането им, ляв – на лъжата, и десен – на почтеността, която включва честност, или поне съвест, която е свързана с необходимост от самокритичност и самоконтрол. Но това е възможно само ако човек се откаже от своята Изключителност, и приеме себе си равен на братята-човеци, и въобще ако е склонен да включи в своето разбиране необходимост да не пречи на другите същества около него, и те да живеят, или - изпитват щастие.

От казаното дотук следва, че въпросът за акцентите се решава от духа, в смисъл - от вътрешното умствено съдържание на човека. Какво захранват неговите предпочитания – тялото, душата или духа? И всичките тези съставки на човешкото естество искат, и трябва, да се хранят в широкия смисъл на думата – на тялото му трябва Здраве, на душата – Удовлетвореност и наслада, на духа – Възвисяване. А възвисяването на духа зависи от преодоляването на препятствия, от реални крачки на волята, от дела, от труд, т.е. духът - и той трябва да се храни. Ама неговата храна е Непривлекателна за тези, които акцентират само на душата и тялото, а всеки един прекален акцент (или предпочитание) към коя да е от указаните съставки на човешкото естество (само тя да се храни и развива) е Неправилен. Макар че, на практика интересът на тялото - здравето - интересът на душата - удовлетвореност - и интересът на духа - възвисяване, в повечето случаи съвпадат.

А има и такава реалност на човешката психика. Човек дава превес на удоволствията с направление Вреда и за трите съставки. И това произтича от някаква вътрешна безизходност, когато той няма идеи за ума, няма чувства за сърцето и душата - няма идея за необходимост да ги храни, и когато -  волята му да се труди е вяла. А защо е така? Той предпочита просто да съществува в насладите, докато умре. Той вижда, че се самоубива, и не намира изход от това положение. А изход има, ама само при условие, че се приемат труда и трудностите за полезни и нужни, за източник на щастие. Налага се той  да се откаже от предишните Акценти: като например да се отстрани от всички източници на Лъжи и похвали, които идват най-често от близките хора, да се отрезви и да приеме истината за себе си – че той не храни с борост и сила - или тялото си, или душата си, или духът си, или и трите съставки заедно взети.

За да придобие нужните правилни предпочитания, човек трябва да се научи да гледа и да прави това, което не е искал до сега да гледа и прави. Трябва да приеме живота, своето обкръжение като съвкупност от задачи, които, когато го срещнат да смята за своя Съдба и решително да им откликне, да се опита да ги реши, да си каже – „няма начин това трябва да се направи, мен ме чака, не някой друг“, а когато му кажат да речем майка му, или други „благожелатели“: "не – живей си живота, не се мъчи", да им отговори: „между вашето разбиране за живот, и моето има Разлика, отстранете се от моя път“, а ако упорстват в преченето – налага се - да ги накаже. Човек трябва да се откаже от вредителите и препятствията към щастието, което се съдържа в неговия път. Има хора, съдбовно свързани с него, но пречещи, налага се просто да бъде бдителен, да не допусне го отклоняват и принизяват. Който не пречи, а е противостоящ по своето естество, това не е препятствие.  С такъв човек не трябва да се занимава идущият.

***

Полезни идеи за достигане на правилно разбиране за това - кое е Правилно, кое е Важно и кое Не е важно, за умението да се правят правилни акценти в живота са идеите за: захранването, за насладата и труда. Също така, идеята, която се съдържа в думичката „Може“, - когато думичката може има своето присъствие в ума на човека, той ще цени, ще бъде отворен за всяка възможност, и ще я използва. И още, друга важна идея е идеята за Незабавното действие, действието, което произтича от обстановката, която виждат в този момент очите. Гледай и виж какво трябва да се направи, а не вярвай само на умозрителните си планове. Тази идея тангира с  правилото на „Двете неща“, като това правило (на Двете неща) се изразява в следното: когато човек на дадено място, и в даден момент, върши едно нещо, там – да види нещо второ и да го направи. Второто „извиква“ друго „второ“ и т.н., човек се научава да „танцува“ в течение на деня правилно, волята му е свободна, тя гледа смело на предизвикателствата - и когато се подвизава, когато така (без особени предпочитания) се труди, той ще бъде Щастлив. Тук под труд трябва да се разбира не само трудене, а и действия, дела, които включват и приятни неща, които пак съдбата е поставила на неговия път, като например хобита, и т.н.

Накрая, предполагам ще се съгласите, че: Акцентите творят реалността. Преразгледайте предпочитанията, намерете Нови акценти, не смятайте маловажните неща за важни и Важните за маловажни!! Не търсете само лесни пътища, вярвайте в съдбовния си щастлив път, вървейки по който нито тялото да страда много, нито душата да не е неудовлетворена откъм сладост, нито духът пък трябва да бъде лишен от Възвисяване, предпочитайки хубавото вместо съдбовното „лошо“. Лошото в смисъл на неприятно, то е полезно не само за духа, но и за тялото и душата, - като например студа и студеното като закаляване, обливането със студена вода, или  -  тренировъчното гладуване и др.

Съдбата е най-добрият и справедлив „човек“, с когото трябва да се дружи. А втората съставка, творяща реалността са акцентите на съзнанието и волята на човека. Ура.

Лесничея                26.01.2023 г.