zuzara (Здравка Райкова) 28 декември 2018 г., 22:21 ч.

Ако те обича... 

107 2 6

 

Когато Той не се бори за теб, Правилният ли е?
Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?

Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е?
Когато те иска, ще ти го доказва непрекъснато!
Който те обича, ще се бори за теб!
И никога, ама никога няма да търси несъвършености. А ако ги вижда, той ще ги обикне, защото са част от теб.
Ако иска да си с него, няма да се дразни от неща, които имаш или нямаш...
Ако те обича, не би те оставил сама в дните, през нощите, по време на разговори, ако е далече... 
Ако те обича няма да те остави сама със страховете ти... 
Ще бъде с теб, ще държи ръцете ти...
Ако е далече, ще те подкрепя с думи, с емоция...
Ако е далече, ще бъде Твоят мислен Пристан, където ще се сгушиш в очакване...
Ако си негото крехко Цвете, ще се грижи за теб. Ще бъде твоят слънчев лъч светлина и силата, която ще те закриля...

© Здравка Райкова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • zuzara (Здравка Райкова) За Добър ден беше
    Блягодаря, подобно!
  • LiaNik (И.К.) Аз умишлено избягвам и се абстрахирам от това да се поставям на мястото на героинята или да навлизам в личностния аспект на есето ти, ако го направя, ще се наложи да обърна внимание на всяко изречение и в последствие ще разгърна нов есеистичен коментар, защото имам лошото качество да разглеждам житейските ситуации и въпросите произлизащи от тях от два, дори три ъгъла. Тоест ще направя един " вид" дисекция на произведението ти, а аз не искам това, защото автора си ти и ти така създаваш, а това как аз възприемам и защо и как мисля е проявление на написаното и на моя живот. А иначе, аз избягвам да се вглеждам и издирвам кусури, тоест да критикувам за правилността и неправилността . Моята работа като читател е да изразя най- хубавото, което съм открила в редовете на автора. Благодаря и на теб весело посрещане! И хубав ден! Не знам за добро утро ли е или лека нощ, но важното е да е приятно.
  • zuzara (Здравка Райкова) Не съм искала да прозвуча ... остро, и съжалявам, че така е усетено. Може би... сурово откровено и предвид ситуацията ми.... болезнено и силно раздвоено... Под такова влияние, всички неща излизат различни.
    И пак да кажа - благодаря за мнението и отделеното време! Това е от огромно значение за мен!
    Весело посрещане на Новата
  • LiaNik (И.К.) zuzara,аз нямах предвид, че въпросите са с "рицарско звание" , а си представих героите към които изпращаме или за които питаме такива неща. Точно към тях една жена гледа романтично и оттам дойде и рицарското. Възклицанието означаваше, че ми е харесало,а и не цялото ти произведение е във въпроси, има и загатване на разсъждения. В една нормална връзка наистина има моменти, в които всеки един, а дори и двамата участници си задават въпроси. Но пък ако всеки път, когато човек коментира нещо твое си реагирвала така остро... Опитах се да изразя мнението на читател - това е.
    Моите уважения и хубаво изкарване на празниците и не се отказвай да пишеш!
  • zuzara (Здравка Райкова) Ок, за миг да забравим, че написаното е в графа "есе" и да помислим, че е толкова въпросително. Това може да са ежедневни въпроси минаващи в нечии мисли... Може и да са събирани във някакво време... Без значение. Но никий от тях и дори взети заедно, не носи рицарски доспехи. Това са съвсем нормални терзания, в една нормална връзка, при която в даден момент, се е появило нещо, което ги е отключило.
    И да, почти във всеки ред, изниква отговорът "Не"... но щом е възникнал някакъв въпрос в мислите, то... със сигурност е следствие на нещо.... За съжаление...
    Подкрепа и уверености има, в количество.... но явно нещо не достига, все пак...
  • LiaNik (И.К.) Есе ,почти изцяло изградено на въпроси!
    Все пак на мен като читател ми звучат риторично, защото отговора им е почти винаги "Не!". И все пак, мъжете или по точно възлюбените ни, колкото и ние да ги въздигаме до рицарско звание, те не винаги, да не казвам почти никога не са готови за такава отговорност. А и понякога имат нужда от подтик и подкрепа. Поздрави!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.