Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
4.08.2009 г., 22:42 ч.

Ампутация на душата 

  Есета » Лични
2722 0 9
2 мин за четене

Ампутация на душата

  Здравей, мила!

  Пращам ти писмото par avion.

  Ще започна невъзпитано с баналното – къде, по дяволите, си сега? Само една малка операцийка, казаха. А такава разлика! Все едно се образува голямо празно пространство, някъде непосредствено над корема. Но не като дупките по пътищата. Няма нищо – вакуум. Странно, усещам някаква тежест. Никога не съм знаел, че 21 грама вакуум могат да тежат толкова много.

  - Махни я, нищо работа! – навиваха ме – Тя е като ракът, изяжда те отвътре. Будиш се посреднощ в пристъпи на душевност. Ще се почувстваш освободен – лъгаха ме. Повярвах! Сега разбирам – било ги е страх от теб.

  Свободен съм, а не знам какво да правя със свободата си.

  Малко е демоде да ти пиша писмо, но просто не остави мейл, а и не знам как сте с нета там.

  Може би си ми малко сърдита, ах, мила. Как ли не те мъчиха и плюха. Колко пъти те разстрелваха и тъпкаха, а ти не ме остави, потънала в кърваво търпение.

Знам, че е малко късно да ти го казвам – липсваш ми – ужасно!

Къде ли си сега? Дали не събираш прашни години в нечий стар килер. Или може би са те продали на някой извратен колекционер, който си няма собствена. Интересно, какво ли се прави с толкова много души?

  Знаеш ли, мисля, че те срещнах онзи ден. По-скоро усетих присъствието ти – бях високо, горе в планината, където на дивия вятър не пречат скалите. Едва ли имаше друга заблудена душа там. И после онова усещане, просмукващо се през порите...

  Бедната ми, дали някой ще те намери изпусната на улицата и ще те прибере. Ще станеш ли негова спътница, както навремето беше моя? Не знам!

  Мила, това писмо е към своя край. Откакто те отстраниха, пристъпите ми на “душевни терзания” рязко намаляха и почти изчезнаха. Ето, пътищата ни се разделят сега. Знай, че ако някога решиш да се завърнеш при мен разголена, изтерзана, артритно изкривена – бих те приел. Просто не бих си позволил да загубя себе си – два пъти.

  Сбогом, мила моя Душа!

 

Вечно твой и с много уважение

за прекараните заедно мигове!

 

 

  П.П: За всички, които са решили да предприемат безкръвната операция – процедурите се извършват в Правителствена болница и са изцяло обезпечени от здравната каса.

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е добро. Самата идея за липсата на душа е изразена от страшно много писатели и философи, и какво от това обаче? Относно мотива - няма значение на кой е, дай сега като някой се е научил да яде преди нас, да умрем от глад.

    ПС Идеите не са като носна кърпичка - да се издухаш в тях и после да са негодни. Сопола засъхва и може пак да се използва
  • А идеите за любовта, разбитите сърца, колко са изтъркани? Добре е написана импресията, на мен ми хареса много. А съм фенка на Уайлд
  • Идеята за оригиналността сама по себе си съдържа не малко въпросителни. По-интересна е интерпретацията на темата. Мнозина смятат, че, след Платон и Аристотел, малко са наистина новите идеи. И какво от това? Всеки, докоснал се до родените неща, ги променя по някакъв свой начин. Спомням си за онзи овчар, който казваше, че слънцето не е ново, но всяка сутрин го гали по различен начин. Няма значение колко са писали или говорили за "нещото", защото ти го превръщаш в своето "нещо", когато го докоснеш. Остави музата си да лети, тя ще ти отдава себе си все повече.
  • Мерси ви за прочита!
  • определено намирам работата Ви за задоволителна.
  • Страхотно есе. Оригинално и отлично написано.
  • То си е като апендикс. Хич не ти и трябва
  • И на мен много ми хареса текстът. Без да ощетявам оригиналостта му, ще си позволя и аз да направя един паралел с две други произведения. Връзката беше чисто интуитивна докато четях - единят е приказката "Студено сърце" (или Въглищаря Петер Мунк, както е по-позната) на Вилхем Хауф и "Песен на песента ми" на кого е безсмисмено да казвам. Поздравления за текста.
  • Много хубав текст! Чудесен дори, много ми хареса. Уви, само един проблем има и той не е малък, - не е оригинален. Идеята, вече е писано по нея. Справка - О.Уайлд, "Рибарят и неговата душа". Естествено, не е нужно, темата е непреходна, може да се пише много по нея, и все пак, идеята за ампутацията, убийството на душата е прекрасно пресъздадена от Уайлд. Оттук насетне може да се пише само философия върху нея, т.е може да е предмет на метафизическо промишление, да се постави като дълбинен философски дебат. Но не и литературно, защото вече е сторено.
Предложения
: ??:??