Анемонна поезия
Вие виждали ли сте Хляб? Що за въпрос, ще ми кажете. Та кое ли дете не знае. Децата знаят, понеже не знаят понятието – хляб, а само неговата функция да засища. Вашата представа за хляба не е моята. Вашата представа за хляба е пълнозърнестен хляб, хляб диетичен – моята – онзи хляб, който купувах рано изпечен в нощите, ръчният хляб, който мирише на нещо отдавна отминало и толкова вечно. Така е и с поезията, тази, която харесвам. Която е добра за мене – за моите представи, сетива и разбирания. Не ми е нужно да знам понятието, за да харесвам. Останалото е лицемерие. Не мога да ям от вашия хляб – не ми харесва. Защо искате от него да ям? От моя не ви насилвам. Защо определяте кое е доброто за мен? Защо отхвърляте моя хляб – не ви задължавам да ядете от него. Думите за символа не са символът. Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината. Той анемонии е виждал повече на картина. Но как ще усети този от планината онази мъка на човека от морето, когато „ очите се затварят сред морски анемонии“*. Ще поиска ли, когато не е в Любов?
Не съм виждал Любов – знам, че засища.
* Г.Сеферис
© Божидар Пангелов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Веднага, bogpan, въпреки че есетата казват толкова много в граничните области, където понятията хич ги няма. (Така е и в този случай.)
Поезията е видима и чуваема за особената (и винаги индивидуална) сетивност, тя никога не е за всички и всеки. Нейните "средства" са асоциативността и съпреживяването, тя е чужда на понятийността и дефинирането. Необходим е (сходен) личен опит, по-скоро духовен път, който да отведе съ-преживяващия читател до (поне) най-външния концентричен кръг на "хвърления" от поета "камък" в езерото от алюзии.Разбира се всичко това трябва да бъде "в любов", т.е. необходима е първична (поне) добронамереност, искрено желание за разбиране. Смелостта на поета е именно някъде там - отсъствито на страх от неразбиране, несъобразяването с "аудиторията", тъй като абсолютна "аудитория" няма. Може да се пише и може да се чува само и единствено "в любов".
(Видя ли какво стана, bogpan? Е от това се опасявах - каментарът да стане по-дълъг от есето. Бъди здрав!) -
Чинаров (Георги Милев)Много точно усетено и прочетено. Би ли развил малко повече? Благодаря!
-
"Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината." - да, така е
в Любов - ето главният дефицит. -
Приятен апетит, тогава.Поздравявам те с песента от " Таралежите се раждата без бодли"
-
Е, Джейн от Брулените хълмове, добрата беседа се получава с добър събеседник, не по-малко странен. Така че някой друг път или някъде другаде. Поздрави и на теб.
-
Не разбира се, само че аз не пиша във форума, но ще бъде добре за другите! Ти ме разбра!
Усмивка от мен!
-
Djein_Ear (Джейни Тодорова)Мисля, че се очертава добра тема за дискусия. Имаш ли нещо против да се пренесе във форума?
-
Твърде често цитираш Георгиос Сеферис...понякога не на място, но на добрите поети това им е позволено.А стихът "Лист от бреза" как допълва картината за анемониите отъджествен от теб с хляба?
Странен човек си ти, много странна птица...
Хлябът си е хляб, независимо бял, типов или ръжен, той е да насища, добра или не много добра поезия - това е въпросът.Твоята добра за теб или мен поезия , за други е неразбрана, една част се пише за широкият кръг от хора, където тя има приемственост, а друга част за малък кръг от хора , където тя има стойност.
Това, което се заплита с думи, лесно се разплита, а това,което се заплита с емоция и мисъл, ще иска подобна мисловна нагласа за да бъде разплетено...
Надявам се, че си ме разбрал! -
И за да е по-пълна картината...
ЛИСТ ОТ БРЕЗА
Георгиос Сеферис
Превод: Стефан Гечев
Така трепереше, че вятърът го грабна,
така трепереше - и как да не го грабне вятърът,
далеч, далеч
едно море,
далеч, далеч
един остров сред слънцето;
и ръцете, които стискаха греблата,
умират във часа, когато
пристанището се явява;
очите се затварят
сред морски анемонии.
Така трепереше,
така го търсих
във щерната с евкалиптите
през пролетта, през есента
във всички оголели лесове.
Господи, как го търсех.
http://www.litclub.com/library/prev/seferis/list.html -
И аз не съм я виждала, но съм била сита и тогава я усетих. И защо ли сме винаги гладни за нея
-
Любов се вижда, когато я показваш от сърце, хлябът е най-вкусен когато си го замесиш сам, поне знаеш какви продукти си сложил вътре и ти сам определяш вкуса...
-
kity (Кити ) Не съм виждал Любов – знам, че засища.
Да поискаш и да е Дадено. Благодаря ти. -
Не е нужно да редя ноти, за да се наслаждавам на музиката! Не е нужно да харесвам една книга, а тя да бъде бестселър! Нужно е да намеря това, което ще задоволи моя глад! Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Може да се пише и може да се чува само и единствено "в любов".+
Икскрено ти благодаря!