bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
29 нояб. 2006 г., 10:51

Анемонна поезия 

  Эссе
2093 0 14
1 мин за четене

Вие виждали ли сте Хляб? Що за въпрос, ще ми кажете. Та кое ли дете не знае. Децата знаят, понеже не знаят понятието – хляб, а само неговата функция да засища. Вашата представа за хляба не е моята. Вашата представа за хляба е пълнозърнестен хляб, хляб диетичен – моята – онзи хляб, който купувах рано изпечен в нощите, ръчният хляб, който мирише на нещо отдавна отминало и толкова вечно. Така е и с поезията, тази, която харесвам. Която е добра за мене – за моите представи, сетива и разбирания. Не ми е нужно да знам понятието, за да харесвам. Останалото е лицемерие. Не мога да ям от вашия хляб – не ми харесва. Защо искате от него да ям? От моя не ви насилвам. Защо определяте кое е доброто за мен? Защо отхвърляте моя хляб – не ви задължавам да ядете от него. Думите за символа не са символът. Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината. Той анемонии е виждал повече на картина. Но как ще усети този от планината онази мъка на човека от морето, когато „ очите се затварят сред морски анемонии“*. Ще поиска ли, когато не е в Любов?

Не съм виждал Любов – знам, че засища.


* Г.Сеферис

© Божидар Пангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чинаров (Георги Милев) Тук мога да кажа следното - съжалявам, че много малко хора ще прочетат това брилянтно изказване, едно от най-проникновените които съм чел на тази тема. А то не е малко. Колкото до обема изобщо не се притеснявай за две думи хората войни са водели и дебели томове пишат и днес. Но сновното и НАЙ -ВАЖНОТО го казваш
    "Може да се пише и може да се чува само и единствено "в любов".+
    Икскрено ти благодаря!
  • Веднага, bogpan, въпреки че есетата казват толкова много в граничните области, където понятията хич ги няма. (Така е и в този случай.)

    Поезията е видима и чуваема за особената (и винаги индивидуална) сетивност, тя никога не е за всички и всеки. Нейните "средства" са асоциативността и съпреживяването, тя е чужда на понятийността и дефинирането. Необходим е (сходен) личен опит, по-скоро духовен път, който да отведе съ-преживяващия читател до (поне) най-външния концентричен кръг на "хвърления" от поета "камък" в езерото от алюзии.Разбира се всичко това трябва да бъде "в любов", т.е. необходима е първична (поне) добронамереност, искрено желание за разбиране. Смелостта на поета е именно някъде там - отсъствито на страх от неразбиране, несъобразяването с "аудиторията", тъй като абсолютна "аудитория" няма. Може да се пише и може да се чува само и единствено "в любов".

    (Видя ли какво стана, bogpan? Е от това се опасявах - каментарът да стане по-дълъг от есето. Бъди здрав!)
  • Чинаров (Георги Милев)Много точно усетено и прочетено. Би ли развил малко повече? Благодаря!
  • "Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината." - да, така е

    в Любов - ето главният дефицит.
  • Приятен апетит, тогава.Поздравявам те с песента от " Таралежите се раждата без бодли"
  • Е, Джейн от Брулените хълмове, добрата беседа се получава с добър събеседник, не по-малко странен. Така че някой друг път или някъде другаде. Поздрави и на теб.
  • Не разбира се, само че аз не пиша във форума, но ще бъде добре за другите! Ти ме разбра!
    Усмивка от мен!
  • Djein_Ear (Джейни Тодорова)Мисля, че се очертава добра тема за дискусия. Имаш ли нещо против да се пренесе във форума?
  • Твърде често цитираш Георгиос Сеферис...понякога не на място, но на добрите поети това им е позволено.А стихът "Лист от бреза" как допълва картината за анемониите отъджествен от теб с хляба?
    Странен човек си ти, много странна птица...
    Хлябът си е хляб, независимо бял, типов или ръжен, той е да насища, добра или не много добра поезия - това е въпросът.Твоята добра за теб или мен поезия , за други е неразбрана, една част се пише за широкият кръг от хора, където тя има приемственост, а друга част за малък кръг от хора , където тя има стойност.
    Това, което се заплита с думи, лесно се разплита, а това,което се заплита с емоция и мисъл, ще иска подобна мисловна нагласа за да бъде разплетено...
    Надявам се, че си ме разбрал!
  • И за да е по-пълна картината...

    ЛИСТ ОТ БРЕЗА

    Георгиос Сеферис
    Превод: Стефан Гечев

    Така трепереше, че вятърът го грабна,
    така трепереше - и как да не го грабне вятърът,
    далеч, далеч
    едно море,
    далеч, далеч
    един остров сред слънцето;
    и ръцете, които стискаха греблата,
    умират във часа, когато
    пристанището се явява;
    очите се затварят
    сред морски анемонии.

    Така трепереше,
    така го търсих
    във щерната с евкалиптите
    през пролетта, през есента
    във всички оголели лесове.
    Господи, как го търсех.

    http://www.litclub.com/library/prev/seferis/list.html
  • И аз не съм я виждала, но съм била сита и тогава я усетих. И защо ли сме винаги гладни за нея
  • Любов се вижда, когато я показваш от сърце, хлябът е най-вкусен когато си го замесиш сам, поне знаеш какви продукти си сложил вътре и ти сам определяш вкуса...
  • kity (Кити ) Не съм виждал Любов – знам, че засища.
    Да поискаш и да е Дадено. Благодаря ти.
  • Не е нужно да редя ноти, за да се наслаждавам на музиката! Не е нужно да харесвам една книга, а тя да бъде бестселър! Нужно е да намеря това, което ще задоволи моя глад! Поздрави
Предложения
: ??:??