9.04.2007 г., 13:29

Ангел

1.7K 0 1

Някога и аз имах ангел, имах най-прекрасният ангел на света... беше с мен през деня, а през ноща идваше във всеки сън. Пазеше ме и ме обичаше, както никой друг досега, беше първият и единствен ангел за мен... Лошото е, че хората не си дават сметка за това, което имат. Приемат го за даденост и престават да се борят за него... докато в един момент не усетят изгарящата болка от безвъзвратно изгубеното. Сега дните са самотни и тъжни, но всяка нощ в съня ми идва моят ангел и оставя на възглавницата ми частицата надежда, която осмисля живота ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата винаги умира последна и до сетния си дъх трябва да я подържаме жива.За съжаление си права,че ние хората оценяме това,което имаме едва когато го загубим.

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...