9.04.2007 г., 13:29 ч.

Ангел 

  Есета
1480 0 1

Някога и аз имах ангел, имах най-прекрасният ангел на света... беше с мен през деня, а през ноща идваше във всеки сън. Пазеше ме и ме обичаше, както никой друг досега, беше първият и единствен ангел за мен... Лошото е, че хората не си дават сметка за това, което имат. Приемат го за даденост и престават да се борят за него... докато в един момент не усетят изгарящата болка от безвъзвратно изгубеното. Сега дните са самотни и тъжни, но всяка нощ в съня ми идва моят ангел и оставя на възглавницата ми частицата надежда, която осмисля живота ми...

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надеждата винаги умира последна и до сетния си дъх трябва да я подържаме жива.За съжаление си права,че ние хората оценяме това,което имаме едва когато го загубим.
Предложения
: ??:??