9 апр. 2007 г., 13:29

Ангел

Эссе

1.7K 0 1

Някога и аз имах ангел, имах най-прекрасният ангел на света... беше с мен през деня, а през ноща идваше във всеки сън. Пазеше ме и ме обичаше, както никой друг досега, беше първият и единствен ангел за мен... Лошото е, че хората не си дават сметка за това, което имат. Приемат го за даденост и престават да се борят за него... докато в един момент не усетят изгарящата болка от безвъзвратно изгубеното. Сега дните са самотни и тъжни, но всяка нощ в съня ми идва моят ангел и оставя на възглавницата ми частицата надежда, която осмисля живота ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ростислава (Ростислава Златева)

Надеждата винаги умира последна и до сетния си дъх трябва да я подържаме жива.За съжаление си права,че ние хората оценяме това,което имаме едва когато го загубим.

2007-04-09T23:51:51+03:00

Выбор редактора

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Эссе 1.1K 5.0

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Эссе 3.1K 5.0

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Эссе 2.3K 5.0

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Эссе 2.1K 5.0

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Эссе 2.3K 5.0

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Эссе 2K 4.5