11.08.2012 г., 13:41

Ангел и Дявол

3.2K 0 1
2 мин за четене

Ангел бях, а може би и дявол, не знам аз сега, но със сигурност видях как едно подобие на мен с ангелска душа, в летния зной на деня, приседна на камък под дебелата сянка на вековното дърво с името Любов. В ръката си държеше роза и галеше я нежно с поглед, а тя разцъфна до няма и къде. В миг реши, ще къса! Цвят по цвят къса и реди: "обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича".

И така, къса и реди, хвърля във краката си аления цвят на свежата роза, а зад гърба си и зад тази роза оставя послания любовни, скрити и. разбира се. не видяни. А розата я заболя и на мястото на всеки отскубнат цвят се отронваше сълза, търкулваше се надолу и галеше неговата ръка. Тогава той разбра! "Тя явно ме обича". И за малко спря, а розата по-щастлива от всякога засия. Понечи от ръка в ръка да я прехвърли, може би дори да я прегърне, но пръстите му попаднаха на нейните бодли! Остра болка го прониза и той мигом я захвърли, погледна я с лоши очи, а тя сякаш му каза: "ти пък защо ли късаш с дяволски ръце, та така да ме боли". Съществото се замисли, остана объркан от нейното двусмислие. "Уж ме обича, а как боде, може би не иска да е моя, не е сигурна в себе си, щом така ме принуждава аз да я захвърля" - мислеше си той. Осмели се и пак взе розата в свойте ръце и играта на думи се завърна, но сега звучаха ето така: "Моя е, не ще да бъде моя, моя е, не ще да бъде моя".

И така до свършека на цвета, остана гола роза, разкрита до болка, клюмнала от нещастието, че съществото не повярва в нея. А той още по-объркан остана от това безумно редене, накрая забрави до къде я докара, а цветът се свърши.

И той, нещастен от съдбата неясна, и розата клюмна чак до земята. А всичко, което трябваше да направи, бе просто да не я пуска, та нали тя бе в неговата ръка, приклещена там от любовта, какво повече искаше той от нея!? И днес отминава бавно, по-бавно летният зной, започна да се разхлажда и виждам го още, стеблото на голата роза държи, и цветовете са тука погалени от полъха на вятъра, танцуват около него, във кръг се въртят.

Какъв ли е краят? Никой не знае! И аз не бих посмяла да гадая, да не каже после някой, че със съдбата си играя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...