Ангел и Дявол

Ангел бях, а може би и дявол, не знам аз сега, но със сигурност видях как едно подобие на мен с ангелска душа, в летния зной на деня, приседна на камък под дебелата сянка на вековното дърво с името Любов. В ръката си държеше роза и галеше я нежно с поглед, а тя разцъфна до няма и къде. В миг реши, ще къса! Цвят по цвят къса и реди: "обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича".

И така, къса и реди, хвърля във краката си аления цвят на свежата роза, а зад гърба си и зад тази роза оставя послания любовни, скрити и. разбира се. не видяни. А розата я заболя и на мястото на всеки отскубнат цвят се отронваше сълза, търкулваше се надолу и галеше неговата ръка. Тогава той разбра! "Тя явно ме обича". И за малко спря, а розата по-щастлива от всякога засия. Понечи от ръка в ръка да я прехвърли, може би дори да я прегърне, но пръстите му попаднаха на нейните бодли! Остра болка го прониза и той мигом я захвърли, погледна я с лоши очи, а тя сякаш му каза: "ти пък защо ли късаш с дяволски ръце, та така да ме боли". Съществото се замисли, остана объркан от нейното двусмислие. "Уж ме обича, а как боде, може би не иска да е моя, не е сигурна в себе си, щом така ме принуждава аз да я захвърля" - мислеше си той. Осмели се и пак взе розата в свойте ръце и играта на думи се завърна, но сега звучаха ето така: "Моя е, не ще да бъде моя, моя е, не ще да бъде моя".

И така до свършека на цвета, остана гола роза, разкрита до болка, клюмнала от нещастието, че съществото не повярва в нея. А той още по-объркан остана от това безумно редене, накрая забрави до къде я докара, а цветът се свърши.

И той, нещастен от съдбата неясна, и розата клюмна чак до земята. А всичко, което трябваше да направи, бе просто да не я пуска, та нали тя бе в неговата ръка, приклещена там от любовта, какво повече искаше той от нея!? И днес отминава бавно, по-бавно летният зной, започна да се разхлажда и виждам го още, стеблото на голата роза държи, и цветовете са тука погалени от полъха на вятъра, танцуват около него, във кръг се въртят.

Какъв ли е краят? Никой не знае! И аз не бих посмяла да гадая, да не каже после някой, че със съдбата си играя.