oburkvaciq (Тайна)
3 1
28.08.2013 г., 21:19 ч.

Аромат 

  Есета » Любовни
1557 0 2

Преди години имаше едно момче. Най-свежият ми спомен за него сега е парфюмът му. Беше по-натрапчив, отколкото може би трябваше, но това ми помага да го помня. Мирисът беше сладък... имаше нещо в него. До ден днешен, докато вървя по улицата, усещам познатия му аромат, краката ми започват да треперят, обръщам се и сякаш очаквам да го видя до мен, но никога не е той. А парфюмът се усеща толкова близо. Започвам да се въртя, без да го искам, и да търся откъде идва, но всички хора си вървят и сякаш не искат да ми помогнат с търсенето, просто си отиват. А с тях и парфюмът. Когато бях в прегръдките на това момче, не очаквах, че ще помня мириса на парфюма му толкова дълго. Дори не исках да го помня. Но ето, че аз отново съм навън и отново го усещам. Понякога има дни наред, в които познатият мирис се завръща, а понякога не го долавям с месеци. Но никога не е той. Няма го.

© Тайна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В даден момент сме преживели това, поне аз. Понякога се случва със случаен човек, който минава покрай нас....и остава като белег. Малко ми е сантиментално, но ме връща назад, когато имах щастието да усетя същия трепет. Най-хубавото беше,когато престанах да търся отговор защо - просто се забавлявах))
  • -Прекрасно е! Това се случва и с мен.Това произведение накара кожата ми да настръхне!Прекрасно е ! ..
Предложения
: ??:??